Грипните ваксини свършиха, но проблемът не е в държавата: Кунчев посочи производството и „по-важните“ пазари

В България са доставени около 500 000 дози, докато в Гърция са 3–3,5 млн. Доц. Ангел Кунчев предупреждава и за растяща антибиотична резистентност при гонореята, която вече се отчита и у нас.

Недостигът на противогрипни ваксини в България се дължи основно на затруднения в производството, а не на административни проблеми. Това заяви бившият главен държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев в ефира на БНТ.

По думите му у нас вече са доставени около 500 000 дози противогрипни ваксини. В съседна Гърция количествата са над 3–3,5 милиона. Двете държави са сравними като население. Разликата идва от приоритета, който производителите дават на различните пазари.

Защо България остава с по-малко дози

Доц. Кунчев обясни, че при проблем в производството фирмите се стремят да задоволят първо пазарите, които са по-важни за тях. Така се стига до неравномерни доставки между държавите.

Той отхвърли тезата, че липсата на ваксини е резултат от административен хаос. Според него Министерството на здравеопазването трябва да следи всички теми, свързани с общественото здраве. Но проблемът при свободния пазар не е същият като при ваксините по държавни програми.

Кунчев подчерта, че ваксините, които държавата осигурява по програми, са налични. Има забавяния и затруднения, но те не обясняват дефицита в аптечната мрежа.

„Трябва бърза реакция“ и пренасочване между пазари

Според Кунчев подобни ситуации са се случвали и в предходни години. Тогава са търсени допълнителни количества от други държави. Понякога ваксините са идвали с чужда външна опаковка. Информацията вътре е на български.

Той настоя производителите да реагират по-бързо. И посочи какво работи на практика. Държавата да извика представителите на фирмите. Да постави въпроса директно. Да се търсят количества за прехвърляне между пазарите.

Кунчев коментира и „ваксинационния туризъм“. Част от хората пътуват до съседни държави, за да купят ваксина. Той не вижда проблем, ако препаратите се съхраняват правилно по време на транспорта.

Той напомни и за друга тенденция. В някои държави се обсъжда ваксинации да се правят и в аптеките. Това би станало след обучение на фармацевтите и при ясни условия.

Кога е късно за ваксина и какъв е рискът при грипа

По думите на Кунчев все още не е късно за имунизация. Подходящ период е целият ноември и дори половината на декември. Организмът има нужда от около три седмици, за да изгради пълен имунен отговор.

Той посочи и практическа граница. Ваксината може да се постави до края на декември. Грипните епидемии у нас обикновено започват в края на януари или началото на февруари.

Кунчев предупреди, че грипът не бива да се подценява. Според него при силна епидемия смъртните случаи у нас достигат 1500–2000. По думите му около 3000 души умират от грип всяка година. Ефектът се вижда най-силно при възрастните. Смъртността се повишава около месец след пика на епидемията.

Той допълни, че вече има ваксини, насочени към възрастните хора. Те съдържат четири пъти повече антиген. Подходящи са за хора над 70–75 години, които имат нужда от по-силен имунен отговор.

Още една тревога: резистентност при гонореята

Освен за ваксините, доц. Кунчев обърна внимание и на друга заплаха. В Европа расте антибиотичната резистентност при гонореята. По думите му тази тенденция вече се наблюдава и в България.

В разговора беше засегната и задължителната ваксинация срещу варицела. Кунчев прогнозира, че ефектът ще се види по-ясно след две-три години. Причината е нуждата от натрупване на имунизирани поколения.

За морбили той посочи, че сравнително доброто ваксинационно покритие у нас е ограничило разпространението. Това се случва въпреки регистрираните случаи през годината.

Още новини в категория Интервю

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news