Икономист: Държавните заплати растат, частният сектор се свива – бюджетът страда
Икономистът Георги Ангелов предупреждава, че при намаляващо население и по-малко работещи в бизнеса тежестта върху бюджета се увеличава, а разликата в доходите се разширява заради осигуровките и структурата на заетостта.
Средната брутна заплата в държавния сектор в края на миналата година вече е с 9% по-висока от тази в частния сектор. При държавните служители разликата достига 21%. Ако се отчетат осигуровките, които те не плащат, разликата става още по-голяма.
Това показва анализ на старшия икономист от „Отворено общество“ Георги Ангелов. Той коментира данните в ефира на „Здравей, България“ по NOVA. По думите му тенденцията не е само за заплати. Тя е и за структурата на заетостта.
По-малко хора, но почти същата държава
Ангелов посочва, че населението на България намалява. Само от 2019 г. спадът е около половин милион души. Това води до по-малко хора на пазара на труда.
Според него ефектът се вижда ясно в заетостта. В частния сектор работят с около 344 хиляди души по-малко. В същото време броят на заетите в държавния сектор остава приблизително същият. Икономистът определя това като нелогично. Публичният сектор обслужва населението. При спад на населението натискът е към свиване, а не към запазване на мащаба.
Делът на работещите в публичния сектор вече е 26,3% от всички заети. По думите му този дял расте през последните години. Той припомня, че преди 7–8 години делът е бил по-нисък. Според него по-нормално е в държавните структури да работят под 20%.
Заплатите се качват, а бюджетът се напряга
Ангелов отчита и друга линия. Заплащането в публичния сектор продължава да расте. Това увеличава натиска върху бюджета. Той припомня и политическите последствия. Според него протестите, проблемите с бюджета и смяната на правителства са свързани и с въпроса как се финансира по-голям публичен сектор.
В този контекст се обсъждат и мерки като увеличение на данъци и осигуровки. Икономистът предупреждава, че такава посока носи риск. Частният сектор има ограничен капацитет да поема още тежести. Това важи особено при намаляващ брой работещи в него.
„А тогава няма кой да произвежда“
Според Ангелов проблемът не е само в разходите. Той е и в посланието към трудовия пазар. Ако държавата насърчава заетост в публичния сектор, а паралелно увеличава данъчната тежест за бизнеса, хора се пренасочват от реалната икономика към администрацията.
Той предупреждава, че така се отслабва производството и услугите, които създават стойност. В резултат държавата рискува да разчита на все по-тесен кръг данъкоплатци.
Икономистът добавя и ключов детайл за разликата в доходите. Държавните служители, както и служителите в МВР и съдебната система, не плащат част от осигуровките. В частния сектор работникът плаща своята част от вноските, независимо от разпределението с работодателя. Според Ангелов именно това увеличава разликата в реалното възнаграждение.
Още новини в категория Гласове
Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news
РАЗСЛЕДВАНЕ
Делото на Божков в САЩ с нова бомба: документ замесва Борисов и Горанов
РАЗСЛЕДВАНЕ
Обвиненият за убийството край Съединение изненада съда: Не ме пускайте, страх ме е
РАЗСЛЕДВАНЕ
Милионите на Дурмушеви: Дългът, който стана собственост и как чрез различни финансови схеми баща и син придобиха ПФК „Арда“
РАЗСЛЕДВАНЕ
Делото за полетите на Пеевски до Дубай вече не е в ГДБОП: BIRD разкрива кой го поема
ИНТЕРВЮ
Катя Ивкова обяви мащабна реформа: Нови правила за РЗИ, лекарствата и детската болница
КУЛТУРА
Паулу Коелю: Ако можеш никога да не излизаш от настоящето, ще бъдеш щастлив човек
СВЯТ
Нидерландия бойкотира „Евровизия 2027“ в Бургас заради участието на Израел
СВЯТ
Германия засилва борбата със сирийските престъпни кланове
РАЗСЛЕДВАНЕ
Дурмушеви: откъде тръгнаха милионите и как един индустриален бизнес стигна до „Арда“?
БЪЛГАРИЯ
(ВИДЕО) София под лед и вода: огромна градушка удари столицата, улици се превърнаха в реки

