Изкуственият интелект може да донесе 630 млрд. евро годишно на еврозоната

Президентът на ЕЦБ призова Европа да задълбочи единния пазар, да задържа капитала си и да намали зависимостта си от външни компании

Бързото внедряване на изкуствения интелект може да увеличи икономиката на еврозоната с около 630 млрд. евро годишно в рамките на следващото десетилетие. Това се равнява на приблизително 1800 евро на човек, заяви президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард.

Тя се позова на оценки на икономисти от ЕЦБ и подчерта, че Европа трябва да създаде условия технологичният напредък да носи ползи за по-голяма част от населението.

Европа губи компании и капитал

В реч, публикувана от ЕЦБ, Лагард призова за по-дълбока интеграция на единния европейски пазар и за насочване на по-голяма част от спестяванията към европейски компании.

По думите ѝ единният пазар работи сравнително добре при стоките, но остава недостатъчно интегриран при услугите, особено при цифровите услуги. Вътрешните ограничения пред компаниите, които искат да предлагат услуги в други държави от ЕС, създават бариери, сравними с мито от около 100%.

Недостатъчно развитите капиталови пазари също насърчават предприемачи и капитал да напускат Европа. Лагард посочи, че над 400 компании извън Европа, всяка от които е оценявана на повече от 1 млрд. долара, имат поне един основател, израснал на Стария континент. Общата им стойност е около 1,8 трилиона долара.

Mistral показва, че Европа може да създава технологични гиганти

Като положителен пример президентът на ЕЦБ посочи френската компания за изкуствен интелект Mistral, която наскоро е набрала 3 млрд. евро – най-голямата инвестиция досега в частна европейска технологична компания.

Сред водещите инвеститори е европейският фонд Scaleup Europe, който има за цел да подпомага развитието на европейски компании с европейски капитал.

Лагард: Европа трябва да намали зависимостите си

Според Лагард отвореността на европейската икономика е предимство, но същевременно я прави по-уязвима при международни сътресения.

Сред примерите тя посочи войната на Русия срещу Украйна, енергийната криза, американските мита и конфликта в Близкия изток.

Износът на компании от еврозоната, засегнати от американските мита, е намалял с близо една пета от началото на миналата година.

Енергетиката е сред секторите, в които Европа трябва да намали зависимостта си от външни фактори. Лагард призова за изграждането на планираните до 2030 г. връзки между националните електропреносни мрежи.

Това би позволило електроенергията да достига по-лесно до регионите, в които има недостиг, и би помогнало за по-ниски и по-устойчиви цени.

ЕЦБ запазва целта за 2% инфлация

Лагард потвърди ангажимента на ЕЦБ да поддържа инфлацията на 2% в средносрочен план.

Тя защити и проекта за цифрово евро, което според нея може да намали зависимостта на Европа от чуждестранни платежни компании.

Две компании извън Европа обработват около две трети от картовите плащания в еврозоната, отбеляза Лагард. По думите ѝ цифровото евро трябва да даде на европейците общо платежно средство, което да работи както онлайн, така и офлайн във всички държави от еврозоната, наред с парите в брой.

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news