30 октомври 2026 София, България
Търси

Турция ускорява „Средния коридор“: Нова жп линия през Босфора за 8,3 млрд. долара ще вдигне товарите до 50 млн. тона

30 октомври 2026 преди 1 ч
Турция ускорява „Средния коридор“: Нова жп линия през Босфора за 8,3 млрд. долара ще вдигне товарите до 50 млн. тона

Проектът през моста „Явуз Султан Селим“ трябва да съкрати транзита в Истанбул от 13 часа до 3,6 и да даде алтернатива на маршрутите, засегнати от войната в Украйна и рисковете в Близкия изток.

Турция ускорява изграждането на нов железопътен коридор между Азия и Европа. Анкара цели да предложи реална алтернатива на традиционните търговски маршрути. Те са под натиск заради войната в Украйна и напрежението в Близкия изток. Планът е да се увеличи капацитетът за товарни превози между Китай, Централна Азия и европейските пазари.

Ключов е проектът за нова железопътна връзка през Босфора. Стойността му се оценява на около 8,3 млрд. щатски долара. Линията ще минава през моста „Явуз Султан Селим“ в Истанбул. Така ще се отвори допълнителен маршрут за товарни и пътнически влакове между двата континента.

Новата линия през Босфора: 127 км и транзит за 3,6 часа

Според Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (AIIB) трасето ще е с дължина около 127 километра. То ще свързва Чайърова в азиатската част на Истанбул с Чаталджа в европейската. Инфраструктурата е планирана като двупътна и електрифицирана. Ще има и съвременни системи за управление на движението.

Един от основните ефекти е по-краткото време за товарни превози. Очакването е то да падне от около 13 часа до 3,6 часа. Това е важна промяна за компании с чувствителни срокове. Тя засяга и оператори, които търсят по-предвидим транзит.

Капацитетът скача от 3 млн. до 50 млн. тона годишно

В момента железопътният трафик през Босфора е ограничен основно до тунела „Мармарай“. Той се използва най-вече за пътнически превози. Товарните влакове минават само в определени нощни часове. Това държи годишния капацитет около 3 млн. тона.

С новата линия прогнозата е капацитетът да достигне 50 млн. тона годишно. Това променя мащаба на турската роля в сухопътния транзит. И дава на Анкара допълнителни аргументи в конкуренцията между транспортните коридори.

Финансирането идва от международен консорциум. В него участват Световната банка, Азиатската банка за развитие, AIIB и ЕБВР. Включени са и други финансови институции. AIIB е одобрила финансиране до 1,5 млрд. долара. Фондът на ОПЕК за международно развитие обяви заем от 250 млн. долара. Той е част от по-широк финансов пакет.

„Средният коридор“ заобикаля Русия и Иран и стига до България

Железопътната инвестиция е част от стратегията за т.нар. Среден коридор. Той свързва Китай с Европа през Казахстан, Каспийско море, Азербайджан, Грузия и Турция. Интересът към него нарасна след началото на войната в Украйна. Санкциите срещу Русия усложниха северните сухопътни маршрути.

Допълнителен натиск идва от конфликтите в Близкия изток. Рисковете за морската търговия през Суецкия канал и Ормузкия проток също засилват търсенето на алтернативи. По данни, цитирани от Икономическата комисия на ООН за Европа, превозите по Транскаспийския коридор са нараснали с 62% през 2024 г. Те достигат 4,5 млн. тона.

Има и ограничения. Проблем остават капацитетът на пристанищата по трасето. Трудности създават различията между жп системите. Митническите процедури също забавят потока.

Разширяването на турската железопътна инфраструктура има значение и за България. Страната е сред ключовите входни точки към ЕС за товари от Азия. През август 2026 г. транспортните министри на България и Турция обсъдиха нова жп връзка. Обсъждано беше и удвояване на участъци по линията Пловдив–Свиленград–турската граница. Целта е по-висока пропускателна способност при очакван ръст на превозите.

Паралелно Анкара развива и проекта „Път на развитието“. Той предвижда жп и пътна инфраструктура между Персийския залив, Ирак и Турция. Турция се стреми да се утвърди като логистичен център между три континента. Геополитическият ефект е видим. По-силни връзки дават влияние върху веригите за доставки.

Реализацията на тези планове зависи от съседните държави. Важни са и митническата координация и регионалната стабилност. Без тях капацитетът на новите линии може да остане под очакванията.

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news

Още от Бизнес
Времето
↑