Как растенията „усещат“ пролетта: светлина, температура и вътрешен часовник

Цъфтежът не е случайност. Растенията следят деня и топлината, а учените предупреждават, че климатичните промени могат да разместят този график.

С пролетта в Северното полукълбо дърветата и цветята започват да се събуждат. Оголените клони скоро се покриват с цвят. Това не става „по навик“. Растенията имат собствен циркаден ритъм. Той работи като биологичен часовник. Така организмът им се ориентира във времето и реагира на сезонните промени.

Растенията използват сигнали от средата. Най-важни са светлината и температурата. Те показват, че зимата отстъпва. Тогава започва процесът, който води до пролетен цъфтеж. Според изследователи растенията могат да реагират и на стресови фактори в околната среда. Това включва промени, които влияят на растежа им.

По-дългите дни и затоплянето са основните сезонни знаци. Растенията с листа са особено чувствителни към светлината. От март до края на юни денят постепенно нараства. Това дава стабилен ориентир за сезона.

За други видове водещ е термометърът. При цветя като нарциси и лалета, които пробиват почвата, затоплянето е решаващо. Същото важи и за дървета като черешите. Там цветовете се появяват по клоните, но сигналът пак идва от температурата.

Хронобиологът Такато Имаизуми от Университета на Вашингтон обяснява механизма по-прецизно. По думите ѝ растенията разчитат на два основни фактора. Това са светлината и температурата. Важни са наличието или липсата на светлина. Значение имат и интензивността и цветът ѝ в различни часове.

Растението не използва една-единствена „антена“. Светлинните условия се усещат главно в листата. Температурата се отчита във върховете на леторастите. Това са пъпки с клетки, които позволяват растеж и образуване на цветове.

Всички растения използват и двата сигнала. Разликата е в тежестта им. Някои видове разчитат повече на температурата. Такива са лалетата, минзухарите и черешовите дървета. Други видове се водят основно от светлината. Сред тях са сарепската горчица, зелето, рапицата и хризантемите. Температурата обаче остава важна и за тях.

Времето на цъфтежа не е декоративен детайл. То е пряко свързано с размножаването и здравето на вида. Ако цъфтежът се измести, рискът расте. Може да се наруши синхронът с опрашителите. Възможни са и щети от късни застудявания.

Имаизуми подчертава още фактори, които влияят върху момента на цъфтеж. Това са водата и наличието на хранителни вещества. Но ключът остава в разбирането на гените, които управляват цъфтежа.

Според нея по-доброто знание за тази регулация ще помогне да се предвидят ефектите от бъдещи климатични промени. Това може да покаже кои растения ще изпитат най-големи затруднения. Информацията може да се използва и при стратегии за възстановяване на застрашени растителни видове.

Още новини в категория Лайфстайл

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news