Как САЩ подслушваха СССР от дъното на океана близо десет години

Операция „Айви Белс“ се проваля, когато затънал в дългове бивш служител на NSA продава тайната на Москва

Американско подслушване на съветски подводен кабел по време на Студената война събира огромни количества информация в продължение на близо десетилетие, пише Popular Mechanics. Получените данни помагат на САЩ да се ориентират в преговорите по Договора за ограничаване на стратегическите въоръжения (SALT II) от 1979 г.

Всичко се срива, когато бивш служител на Агенцията за национална сигурност (NSA), затънал в дългове, решава да продаде националните тайни на Съветите.

Подслушвателно устройство на 120 метра под водата

Операцията, известна като „Айви Белс“ (Ivy Bells), е съвместна акция на NSA, ВМС на САЩ и ЦРУ. Тя се провежда в съветските териториални води в Охотско море, близо до Камчатка. С помощта на подводница американците поставят подслушвателно устройство върху подводен кабел на 120 метра под повърхността. Години наред то пренася некриптирани съветски разговори директно до американското разузнаване.

Идеята се ражда през 1971 г. и се приписва на капитан Джеймс Брадли, директор на отдела за подводни войни в Службата за военноморско разузнаване. Той е убеден, че съветският флот използва подводен телефонен кабел, който свързва щаба на подводния флот във Владивосток с базата на Тихоокеанския флот в Петропавловск.

Мисията на USS Halibut

През 1972 г. подводницата USS Halibut под командването на Джак Макниш е изпратена в Охотско море. Екипажът открива мястото, където кабелът навлиза във водата, само след седмица търсене. Помагат инструкциите на Брадли да се търсят табели, които забраняват на корабите да хвърлят котва.

Трима водолази откриват кабела с диаметър 7,6 см на около 200 км от брега. Вързани за подводницата, през чиито маркучи в костюмите им се изпомпва топла вода, те почистват пясъка и прикрепят устройството отвън, без да пробиват кабела, за да не бъдат разкрити.

След първия успех военноморското разузнаване възлага на Bell Laboratories да създаде по-мощно устройство, което не само подслушва, но и записва. Американците се връщат и поставят 6-метров апарат. Всеки месец водолази изваждат записите и ги изпращат на NSA за анализ.

Разговорите засягат тактически движения, ядрени възможности, подводни операции, планове за разработване на ракети и множество лични разговори. Според експерти информацията помага на САЩ да договорят условията на SALT II, тъй като разбират, че съветската страна се страхува от война толкова, колкото и американската.

Предателството

„Айви Белс“ работи незабелязано почти десет години. През 1981 г. сателитна снимка показва съветски военни кораби, които ескортират спасителен кораб точно над мястото на подслушването. По-късно подводницата USS Parche потвърждава, че устройството е изчезнало. Години наред американците не знаят какво е провалило операцията.

Отговорът идва през 1985 г., когато дезертьор от КГБ посочва Роналд Пелтън. Бившият офицер от разузнаването на ВВС на САЩ постъпва в NSA през 1965 г. и бързо се издига благодарение на руския си език и познанията си за съветската стратегия. Той обаче строи скъпа къща над възможностите си, а през 1979 г. със съпругата си обявява фалит. NSA го уволнява като риск за сигурността.

През 1980 г., останал без пари, Пелтън се обажда в съветското посолство във Вашингтон и предлага секретна информация. По данни той получава първоначално 5000 долара за сведенията за „Айви Белс“, които водят до откриването на устройството през 1981 г., а след това още 30 000 долара.

Пелтън признава вината си пред ФБР и получава три доживотни присъди. Излежава 30 години без един ден, което според Книгата на рекордите на Гинес е най-дългата присъда за шпионаж. Освободен е през 2015 г. и умира през 2022 г. на 80-годишна възраст.

Извадено от морето, подслушвателното устройство е изложено в Музея на въоръжените сили в Москва с табела „собственост на правителството на Съединените щати“.

Източник: Труд, Popular Mechanics

Още новини в категория Свят

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news