Проф. Александър Маринов разкри как е намален дефицитът с 4 милиарда и атакува предишното управление

Съветникът на финансовия министър Гълъб Донев защити новата бюджетна политика, определи скандала с писмата до ЕК като опит за отклоняване на вниманието и коментира инфлацията, свръхпечалбите и възможните протести.

„Бюджет на вразумяването“ – така политическият анализатор проф. Александър Маринов определи финансовата рамка на държавата за следващата година. В студиото на „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ той коментира състоянието на публичните финанси, намаляването на дефицита, скандала с кореспонденцията до Европейската комисия и предизвикателствата пред правителството.

Маринов, който е съветник на вицепремиера и финансов министър Гълъб Донев, отправи остри критики към управлението на публичните средства през последните години.

„В продължение на шест години държавата се управляваше доста неразумно. И пак казвам, това е извод в докладите на Сметната палата, не е политическа преценка“, подчерта той.

Дефицитът е намален с 4 милиарда за по-малко от година

Според Маринов основната задача пред правителството е да постигне баланс между приходите и разходите, без да се стига до мерки, които биха имали неприемлива социална и икономическа цена.

Той посочи конкретни данни за промяната във финансовото състояние на държавата.

„Когато това правителство встъпи през май, то завари дефицит от 9 милиарда. С мерките в бюджет 2026 г. дефицитът беше сведен до 7 милиарда. С предвиденото в бюджет 2027 г. той е сведен до 5 милиарда. Виждате, че за по-малко от година има съкращаване на 4 милиарда дефицит“, заяви анализаторът.

По думите му намаляването може да бъде още по-бързо, но това би означавало прекалено висока цена за обществото. Затова правителството трябва постепенно да ограничава раздутите разходи и да насочва повече средства към социални, индустриални и технологични приоритети.

Скандалът с писмата до ЕК: „Писмото е едно“

Маринов коментира и разразилия се скандал около кореспонденцията с Европейската комисия и обсъжданите варианти за използване на средства от втория пенсионен стълб.

Той призова да се прави разлика между различните предложения, обсъждани от експертите, и официално приетата позиция на правителството.

„Всякакви идеи може да са били обсъждани. Съвсем нормално е, когато в една трудна ситуация се възлага на експертите да предлагат различни варианти, те да предлагат най-различни варианти. Но това, което е прието, е прието и е влязло в бюджетите“, обясни той.

Анализаторът отхвърли твърденията, че до ЕК са изпращани повече от едно официално писмо по темата.

„Писмото, както виждаме от сайта на Европейската комисия, е едно и то има ясно съдържание. Това знам аз, това мога да кажа“, заяви Маринов.

„Определена маневра“ – какво стои зад атаките срещу бюджета?

По думите му шумът около кореспонденцията с ЕК и други бюджетни въпроси цели да отклони вниманието от сериозните констатации в три одитни доклада на Сметната палата.

„Тази истерия, която се раздухва, заедно с другите въпроси – защо не се е състоял Съветът, защо крият бюджета и т. н., е определена маневра, операция, която трябваше да отвлече вниманието именно от трите одитни доклада на Сметната палата“, коментира той.

Маринов определи разкритията като изключително сериозни и заяви, че в една нормална държава подобни констатации за злоупотреби и измами с публични средства би трябвало да водят до тежки последици.

Данъкът върху свръхпечалбите не е война с богатите

По отношение на инфлацията Маринов посочи, че държавата може да влияе върху процесите чрез ограничаване на разходите и отказ от автоматично увеличаване на някои високи възнаграждения.

Той обърна внимание и на мерките срещу необоснованото повишаване на цените, като подчерта, че част от инфлационния натиск идва от външни фактори.

Анализаторът защити и идеята за облагане на свръхпечалбите на определени компании, като отхвърли тезата, че това представлява атака срещу богатите.

„Не, аз не мисля, че това е война с богатите. Данъкът върху свръхпечалбата не е българско изобретение. Той се прилага в девет страни от Европейския съюз“, заяви Маринов.

Той уточни, че при подобно облагане трябва да се отчита дали компаниите реинвестират печалбите си в България или ги прехвърлят към своите централи в чужбина.

Ще има ли протести заради бюджета?

Попитан дали предвидените мерки могат да предизвикат обществено недоволство и протести, Маринов посочи, че е важно да се анализират причините за недоволството и социалните групи, които биха го подкрепили.

В заключение той коментира и предстоящото посещение на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Според него България трябва да продължи да развива европейската си ориентация, но и да допринася за по-умерена политика в рамките на ЕС.

„Ние виждаме своето бъдеще в Европа и участието си в Европейския съюз най-вече като принос към една по-благоразумна и по-сдържана политика, която дава шанс не на силните думи, а на дипломатическите усилия“, заяви проф. Александър Маринов.

Източник: БНТ

Още новини в категория Интервю

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news