„Капанът на Чърчил“: САЩ затъват в Иран, а Ормуз се превръща в точката на натиск

След седмици удари Вашингтон и Тел Авив още нямат ясна крайна цел. Техеран не показва признаци на срив, а рискът за енергийните пазари и за американската вътрешна политика расте.

Сравнението с „Капана на Чърчил“ отново изплува. Контекстът е войната в Иран и нарастващият страх във Вашингтон от стратегическо затъване. След повече от две седмици тежки удари срещу Иран, очакваното отслабване на иранския отговор не се вижда. Напротив. Появяват се твърдения, че Техеран повишава ефективността на атаките си, особено срещу Израел.

Дори след ликвидирането на аятолах Али Хаменей не последва срив на държавното управление. Не се наблюдават масови протести. Призиви за уличен натиск идват и от кръгове около сина на шаха Пахлави, но ефектът остава неясен.

Неясна цел и напрежение във Вашингтон

Ключов проблем е липсата на ясно формулирана цел. В различни моменти президентът Доналд Тръмп говори за смяна на режима, за блокиране на иранския ядрен потенциал и за унищожаване на ракетни и оръжейни запаси. Това са различни задачи. Всяка предполага отделен сценарий за край на конфликта.

В същото време противоречията в администрацията започват да личат публично. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс избягва директен отговор дали е бил против война. В републиканските среди „Америка на първо място“ се чуват предупреждения, че конфликтът може да стане дълъг и скъп. Позицията срещу нови войни в Близкия изток се свързва и с натиск за ограничаване на външнополитическите разходи.

Ормуз: искания, отказ и провален натиск

Според публикации в западни медии, на преговорите в Женева, специалният пратеник Стив Уиткоф е поставил условия, които засягат пряко Ормузкия проток. Твърди се, че е поискал Иран да се откаже от контрол върху пролива и да разпусне флота си. Говори се за отказ от страна на Техеран, а след това ескалация.

Иран ограничи преминаването през Ормуз, но допуска кораби на държави, които определя като „приятелски“. Паралелно Wall Street Journal е цитиран с твърдение, че Иран изнася повече петрол през пролива, отколкото преди войната. Ако това е вярно, усилието на Вашингтон да наложи контрол и да „отвори“ Ормуз изглежда без резултат.

„Шок и страхопочитание“ срещу дронова война

Като грешка се посочва опита за бърз нокаутиращ удар по класическата схема „шок и страхопочитание“. Иран отговаря с модел, напомнящ украинската тактика на изтощение, при която по-евтини средства нанасят реални щети.

САЩ използват скъпи ракети, радари и системи за противоракетна отбрана. Срещу тях се поставят дронове и евтини платформи. Така съотношението „цена–ефект“ може да стане неблагоприятно за Вашингтон, ако конфликтът се проточи.

Съобщава се, че самолетоносачът „Форд“ е изтеглен към Хайфа, а не остава в Персийския залив, поради риск и висока цена. Споменава се и за евентуални повреди по американски кораби, без независимо потвърждение.

Иранската „мозаечна отбрана“ и липсата на вътрешен срив

Друг залог, който не работи, е идеята за „обезглавяване“ на управлението. Иранската доктрина на Корпуса на гвардейците на ислямската революция е описвана като децентрализирана структура от автономни единици. Тя е замислена да функционира и при унищожено централно командване.

Паралелно стана ясно, че очакванията за масови демонстрации не се реализираха. САЩ и Израел не бяха възприети като „освободители“ и  общественият ефект може да е обратен.

Риск за петрол, избори и нова дипломатическа сцена

Най-големият залог остава енергийният. Контролът върху Ормуз означава влияние върху значителен дял от световния петрол и газ. Това може да се превърне в „санкции в обратен ред“, при които Техеран диктува условията на пазара и продава приоритетно на партньори в Азия.

Вътрешнополитическият фактор в САЩ също е ключов. Темпото на военните разходи е високо, а производството на боеприпаси не може да навакса бързо. Това увеличава риска преди междинните избори през ноември, особено при поскъпване на горивата.

Появиха се сигнали за търсене на канали за контакт с Техеран, но при твърд отказ за прекратяване на огъня. Паралелно се твърди, че редица арабски държави търсят посредничество от Москва. В тази картина войната пренарежда приоритетите и натиска в няколко направления едновременно.

Перспективата остава мрачна. Наземна операция, допълнителни сили и дори крайни опции се обсъждат в публичното пространство. Но времето се свива. А „Капанът на Чърчил“ работи точно така: когато планът е за кратка война, а реалността настоява за дълга.

Още новини в категория Свят

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news