Майка разказва как на косъм оцеля в мъглата на „Тракия“: Взех бебето си и започнах да бягам

Анета Йорданова попада минути след първия удар в серията сблъсъци край 287-ия километър. Гъстата мъгла, камиони на платното и липсата на видимост превръщат секунди в битка за живот.

Анета Йорданова пътува със съпруга си Йордан и детето им на година и три месеца от Пловдив към Бургас. След Ямбол мъглата рязко се сгъстява. Видимостта пада до минимум. По думите ѝ на пътя „не се виждало абсолютно нищо“. Малко след това семейството се озовава на косъм от тежка катастрофа на автомагистрала „Тракия“.

„Искам да разкажа какво преживях. Това, което видях, няма да излезе от съзнанието ми“, казва тя.

„Нищо не се виждаше“: моментът, в който всичко се променя

Около 287-ия километър Анета забелязва мъже със светлоотразителни жилетки и фенери. Те тичат по платното. Размахват ръце. Викат на шофьорите да спрат. Опитват се да предупредят за катастрофа напред.

Анета намалява и започва да спира. Казва, че се е движела с около 80 км/ч. В същото време други коли я изпреварват. Мъглата остава толкова гъста, че тя не може да прецени какво има пред нея.

„Изпаднах в паника. Натисках спирачките, но колата не спираше“, разказва жената. В един момент пред нея се появяват спрели камиони. Тя успява да спре на метри от удар. След това отбива вдясно, в аварийната лента, зад тежкотоварните автомобили.

Детето пада от столчето, тя отваря вратата и бяга

Рязкото спиране води до нов шок. Детето пада от столчето и се озовава на пода зад шофьорската седалка. Анета казва, че това става за секунди.

„Първата ми мисъл беше да стигна до него и да го извадя“, допълва тя. Жената отваря задната врата. Взема детето и започва да бяга. Страхува се, че следващ автомобил може да се блъсне в тяхната кола, защото идващите отзад шофьори не знаят какво ги чака.

Нов удар пред очите ѝ и помощ от шофьор на камион

Докато се опитва да се отдалечи, Анета става свидетел на нов сблъсък. Автомобилът, който се движи непосредствено след нея, се врязва в един от камионите.

„Видях нещо, което никога няма да забравя“, казва тя. Тогава осъзнава колко малко е липсвало семейството ѝ да попадне в същия капан.

Шофьорът на камион, натоварен с тухли, идва при тях и ги кани да се стоплят в кабината. Там влизат Анета, детето и момичето от катастрофиралата кола. Съпругът ѝ остава отвън. „Ще бъда благодарна на шофьора цял живот“, казва Анета.

По думите ѝ хората на място правят всичко възможно да спрат движението. Тичат с фенери. Размахват ръце. Викат на шофьорите. Някои плачат, докато предупреждават останалите.

Семейството пристига около петата минута след първото произшествие. Според Анета серията от удари се развива в рамките на около 10 минути преди те да стигнат. Остават на мястото около час. След това ги връщат обратно по обходен маршрут.

Анета подчертава, че институциите са реагирали бързо. Тя благодари и на хората, които са помагали на пътя. „Днес съм тук и мога да разкажа тази история. Благодарна съм, че аз и детето ми сме живи. Сърцето ми е със семействата на загиналите и пострадалите“, казва тя.

Още новини в категория Гласове

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news