Мравките преживяха света на динозаврите: „Скачащи гени“ може да обясняват успеха им

Ново геномно сравнение на 163 вида свързва бум на транспозони с повече обонятелни рецептори – възможна еволюционна рецепта за доминацията на мравките след катастрофата преди 66 млн. години.

Представете си Земята след удар на гигантски астероид. Слънчевата светлина отслабва от прах и сажди. Температурите падат. Хранителните вериги се разпадат.

В такава среда много видове изчезват. Нептичи динозаври вече не се срещат. Част от бозайниците успяват да преминат през кризата. Оцеляват и други „тихи победители“. Това са малки насекоми, които често подценяваме.

Най-успешният пример са мравките. Нови данни насочват към необичайна причина за тяхната устойчивост. Тя може да е скрита в ДНК-то им.

Мравките са по-стари от катастрофата

Мравките не се появяват след падането на астероида. Те възникват преди около 150 млн. години. Това е време, когато динозаврите още доминират на планетата.

Доказателства идват от вкаменелости и находки в кехлибар. В тях учените откриват насекоми на около 100 млн. години. Сред древните мравки е имало и странни форми. Описвани са и т.нар. „адски мравки“ с необичайни челюсти.

Не всички линии обаче преживяват границата креда–палеоген. Част от древните групи изчезват около периода на масовото измиране. Други линии се запазват. От тях по-късно произлизат много съвременни видове.

Ключовото е друго. Астероидът не „създава“ мравките. Той променя света, в който те трябва да се развиват.

След удара се отварят празни ниши

Преди около 66 млн. години ударът предизвиква масово измиране. После екосистемите започват да се възстановяват. Освобождават се места за обитаване. Променят се хранителните връзки.

Важна роля имат цъфтящите растения. Те се разпространяват още преди катастрофата. С времето създават нови местообитания за насекомите. По данни от вкаменелости това развитие може да е помогнало на мравките. Те се адаптират към нови условия. Постепенно завземат горската покривка, дърветата и по-късно откритите пространства.

Остава големият въпрос. Защо едни групи мравки стават изключително разнообразни, а други остават малобройни.

„Скачащи гени“ може да са ускорили еволюцията

Международен екип сравнява геномите на 163 вида мравки от 12 подсемейства. Проучването, публикувано през 2026 г., открива важна следа. При предците на най-разнообразните групи в началото на палеогена има изблици на активност на транспозони.

Транспозоните често се наричат „скачащи гени“. Те не са гени в класическия смисъл. Това са фрагменти ДНК, които могат да се придвижват в генома. Могат и да създават свои копия.

Дълго време са смятани за генетични „паразити“. Причината е проста. Те се размножават в клетката, без ясна полза. Но местенето им може да влияе на работата на други гени. Така се създават нови еволюционни възможности.

Данните показват връзка. Групите мравки с повече такива елементи са и най-богати на видове. Пиковете на активност се появяват малко преди бързото разделяне на нови видове.

Учените подчертават ограничението. Това е корелация, не доказателство за причинност. Все пак сигналът е достатъчно силен, за да насочи следващи изследвания.

Силата на мравките е и в химичната комуникация

Мравките разчитат на химични сигнали. Чрез тях разпознават „свои“ и „чужди“. Маркират пътеки към храна. Предупреждават за опасност. Координират работата на колонията.

Изследването свързва активността на транспозоните с увеличение на гените за обонятелни рецептори. Това са белтъци, с които насекомите улавят химични сигнали.

Възможно е тези промени да са дали предимство. По-добро различаване на миризми означава по-прецизно взаимодействие. При живот в големи и организирани семейства това е решаващо.

Мравките не разчитат само на миризми. Някои видове се ориентират по слънцето. Други могат да „броят“ стъпки. Навигацията им е сложна и гъвкава.

Днес мравките са биомаса, която доминира

В момента са известни над 15 хиляди вида мравки. Общата им численост се оценява на около 20 квадрилиона екземпляра. Това е число с 16 нули.

Оценката стъпва на стотици наблюдения от различни региони. Изчисления, публикувани през 2022 г., сочат още нещо. Общата маса въглерод в телата на всички мравки надхвърля тази при дивите птици и бозайници, взети заедно.

Тези насекоми имат реална екологична роля. Те разрохкват почвата. Пренасят семена. Разграждат органични остатъци. Подпомагат стабилността на екосистемите.

Историята им показва прост урок. След глобална катастрофа оцеляват не само „големите“. Понякога печелят онези, които имат точните биологични инструменти. В случая това може да са „скачащи гени“ и химичен език, който държи колонията като един организъм.

Още новини в категория Лайфстайл

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news