Когато парите свършат: Българите режат здравето, пазят децата и не продават имот

Антропологът Харалан Александров предупреждава за признаци на ново обедняване. Първо падат профилактиката и зъболекарят, а несигурната работа тласка все повече хора към тревожност и депресивни симптоми.

Българите имат ясен рефлекс, когато бюджетът се свие. Първо започват да ограничават разходите за здравни и стоматологични услуги. Инвестициите в образованието на децата се пазят почти до последно. А с имота се разделят най-трудно, защото чакат „по-добри времена“.

Това обясни антропологът Харалан Александров в предаването „Офанзива с Любо Огнянов“ по NOVA NEWS. По думите му подобни реакции се виждат и в предишни периоди на обедняване. Тогава хората изграждат стратегии за оцеляване. Те преценяват кои разходи могат да отпаднат. Други се отлагат.

Какво отпада първо, когато доходите паднат

Александров посочи, че изследователите следят именно реда на лишенията. Това показва къде са реалните приоритети на домакинствата. Често първо се режат почивките и излизанията. Следват разходи за култура и развлечения.

Най-рисков е моментът, в който се пести от здраве. Там ефектът е двоен. Проблемите се натрупват, а лечението по-късно струва повече. Стоматологичните услуги също попадат сред първите „жертви“. Те се възприемат като отложими. На практика обаче отлагането води до по-тежки интервенции.

„По-травматично от бедността“: загубата на статут

Антропологът припомни масовото обедняване през 90-те години. Той направи паралел с днешните икономически и геополитически процеси. Според него има индикации за навлизане в нов период на обедняване.

Александров предупреди, че загубата на вече постигнатото се преживява по-тежко от устойчивата бедност. Причината не е само в парите. При обедняване се губят ресурси и сигурност. Хората губят и социален статут. Престижът пада. Идентичността се разклаща.

Това удря и плановете за бъдещето. Семейните цели се отлагат. Появява се усещане за безпътица. По думите му този срив се преживява особено тежко.

Прекариатът расте, а с него и тревожността

Александров обърна внимание и на групата, която нарича „прекариат“. Това са хора без сигурна заетост. Те работят без трудови договори или по проекти. При растяща икономика този модел може да изглежда като свобода. Дава гъвкавост и избор.

При спад обаче ситуацията се обръща. Несигурната работа става източник на постоянен стрес. Когато ресурсите свършат, рискът за тези хора расте бързо. Според антрополога много от тях вече показват симптоми на тревожни и депресивни разстройства.

Той подчерта, че в много случаи това не е „психична болест“ в класическия смисъл. По-скоро е социална реакция. Психиката не успява да обработи натиска, който реалността налага. А когато несигурността стане ежедневие, тревогата се превръща в постоянен фон.

Изводът на Александров е ясен. Когато започне обедняване, ударът не е само по портфейла. Ударът е по усещането за контрол и посока. Това прави периода особено тежък за много домакинства.

Още новини в категория Лайфстайл

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news