Надценки до 141% на основни храни: КЗП показва документи и готви следващ удар по аптеките

Мая Манолова твърди, че проверки в големи вериги са открили огромни разлики в надценките при масло, сирене и мляко. След храните КЗП насочва контрол към лекарства без рецепта и хранителни добавки.

Комисията за защита на потребителите (КЗП) излиза с твърдения за изключително високи надценки при ключови храни. Пред БНТ председателят на КЗП Мая Манолова заяви, че институциите водят „битка“, която трябва да завърши в полза на потребителите. По думите ѝ в рамките на проверки в търговските вериги са установени надценки от 99% до 141% за основни продукти.

Манолова даде за пример Германия. Там брутните маржове при млечните продукти са 15%–17%. Надценките са около 17%–20%, според казаното от нея. Сравнението цели да покаже разликата в пазара и в поведението на търговците.

Какво показват проверките на КЗП

Според Манолова самата висока надценка не е автоматично незаконна. Проблемът, по думите ѝ, е в разликите между надценките при сходни продукти. Законът не позволява разликите в надценките в една категория да надхвърлят 10% между различни доставчици.

Тя обясни, че КЗП разполага с документи, предоставени от самите вериги при официални проверки. Става дума за доставни цени и фактури. Сравнявани са с продажните цени на място.

Манолова посочи, че при продукти като краве масло и прясно мляко се виждат надценки от 50%, 80%, 95% и дори 110%. Според нея точно тези големи разлики са нарушения, които попадат под забрана в закона. Тя добави, че санкциите могат да стигнат до 10% от оборота.

Спорът за таван на надценките и натискът върху производителите

Манолова коментира и меморандум, подготвен от земеделски производители. В него се предлага надценките на търговските вериги да са до 25%. За преработвателите таванът е до 10%.

По думите ѝ търговските вериги не са приели доброволно подобно споразумение. Тя постави акцент и върху концентрацията на голям пазарен дял в ръцете на малко вериги. Според нея това е процес, допускан от правителства през последните 15 години.

Манолова каза още, че български производители често се поставят в по-неизгодна позиция. По думите ѝ по-привилегировани нерядко са чуждестранни доставчици. Тя даде и примери за практики, описани като нелоялни. Сред тях са такси за „влизане“ в магазин и плащания за участие в реклами.

След храните идват аптеките и добавките

КЗП подготвя следващ фокус на контрол. Манолова обяви проверки на цените на лекарства без рецепта и на хранителни добавки.

Тя уточни, че лекарствата по позитивния списък имат отделен механизъм на ценообразуване. Затова контролът ще е насочен към продукти, при които цените са по-свободни.

Манолова посочи като пример разлики между България и Гърция при едни и същи лекарства. Тя добави, че сравненията са без ДДС.

КЗП вече е започнала производства за заблуждаващи търговски практики при реклами на хранителни добавки. Манолова заяви, че в реклами се обещават „лечебни“ ефекти за широк спектър заболявания. Тя даде пример с реклами на продукти като куркума и глухарче.

По думите ѝ санкциите при такива случаи могат да стигнат до 4% от оборота.

Паралелно КЗП засилва и превантивния контрол преди „Черен петък“. Проверките обхващат физически обекти и онлайн магазини. Манолова призова потребителите да следят внимателно цените и да избягват импулсивни покупки.

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news