Надписи само на кирилица и държавен шрифт: какво всъщност крие Законът за българския език

153 депутати подкрепиха на първо четене проекта на „Възраждане“. Вижте къде българският ще стане задължителен, кога се допуска чужд език и какви санкции се предвиждат.

Задължителен български книжовен език в държавните институции, надписи на български в публичното пространство, държавен стандарт за българската форма на кирилицата и нов Консултативен съвет към Министерския съвет. Това са основните положения в законопроекта за българския език на „Възраждане“, който парламентът прие на първо четене.

„За“ гласуваха 153 народни представители – 121 от „Прогресивна България“, 18 от ГЕРБ-СДС, 1 от ДБ, 2 от „Продължаваме промяната“ и 11 от „Възраждане“. Проектът предлага цялостна правна уредба на държавната езикова политика – в институциите, образованието, медиите и електронната среда. В него е записано, че официалният език в България е българският книжовен език, а графичната му система е българската форма на кирилицата.

Къде българският става задължителен

Органите на държавната власт, местното самоуправление и публичноправните организации ще трябва да използват българския книжовен език при изпълнение на своите функции. Изискването обхваща и надписите и съобщенията в публичното пространство – върху сгради, превозни средства и униформи на длъжностни лица.

Допуска се транслитерация на латиница под текста на кирилица съгласно Закона за транслитерацията. Чужд език може да се използва и когато това е предвидено в специален закон или се отнася до търговска или туристическа дейност.

Българският книжовен език ще бъде задължителен в правосъдието, администрацията, образованието и здравните услуги, както и в сферата на националната сигурност, обществения ред и отбраната.

Държавен стандарт за кирилицата и в телефоните

Една от основните части на законопроекта е посветена на електронната среда. Предлага се държавен стандарт за българската форма на кирилицата, а държавната и общинската администрация ще трябва да използват шрифтове, съобразени с него, включително при общуването с гражданите. Институциите ще насърчават прилагането на стандарта и от бизнеса при електронни сделки и онлайн услуги.

Предвижда се национална програма за разработване на шрифтове по стандарта и свободното им разпространение. Законопроектът допуска дори национални изисквания към електронните и мобилните устройства за изобразяването на българската кирилица – при спазване на европейското право. България ще работи и за утвърждаването на българската форма на кирилицата в ЕС.

Кога е позволен чужд език

Чужд език се допуска при международни договори, официални международни отношения и защита на авторско право върху определен езиков израз. Той може да се използва като втори език при определени публични съобщения, както и в рекламата, образованието, науката, културата и развлекателната дейност. За чуждестранните радио- и телевизионни програми остават в сила изискванията на Закона за радиото и телевизията.

Медиите и опазването на езика

Държавата ще трябва да провежда целенасочена политика за опазване и правилно използване на книжовния език и да подпомага образованието, науката, изкуството и културата. Обществените медии ще излъчват програмите си на български книжовен език, а доставчиците, които популяризират езика чрез специализирани предавания и рубрики, ще бъдат насърчавани. Заложени са и национални програми за българистиката и популяризирането на езика в чужбина.

Съвет без право да наказва

Законопроектът предвижда Консултативен съвет за българския език към Министерския съвет с петгодишен мандат. В него ще влизат представители на Института за български език при БАН, преподаватели от висшите училища, учители по български език и литература и представител на Съвета за нематериално културно наследство.

Съветът ще изготвя годишна оценка за състоянието на езика, становища по законопроекти, учебни планове и учебници и ще организира обществени дискусии. Той обаче няма да има контролни правомощия: „Съветът не упражнява контролни функции, не издава задължителни предписания и не съставя наказателни постановления“, пише в проекта. Ще заседава поне веднъж на тримесечие, а решенията му ще са препоръчителни.

А глобите?

Нарушенията ще се санкционират като административни нарушения по Закона за административните нарушения и наказания, а контролът ще упражняват органите, които прилагат закона. Конкретни размери на глобите обаче не са посочени. Министерският съвет ще трябва да приеме подзаконов акт за прилагането на закона.

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news