НЗОК срещу Европа: България отделя три пъти по-малък дял за генерични лекарства

Делът на генериците в публичните разходи пада наполовина за пет години. Индустрията предупреждава: без дългосрочна политика и предвидимо финансиране доплащанията ще останат високи, а част от лекарствата може да изчезнат от пазара.

Делът на генеричните лекарства в разходите за медикаменти на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) се е свил рязко. От 13% през 2019 г. той пада до около 7–8% през последните години. Средното равнище в Европейския съюз е 22–24%. Данните бяха представени на конференция за генерични и биоподобни лекарства по повод 25 години от създаването на Българската генерична фармацевтична асоциация „Лекарства за България“ (БГФармА).

Според участниците спадът ограничава два ключови инструмента на системата. Първият е контролът върху публичните разходи. Вторият е възможността повече терапии да станат достъпни без доплащане от пациенти. Изводът е ясен: без последователна политика и предвидимо финансиране НЗОК трудно ще спре нарастването на разходите.

България произвежда много, но НЗОК купува малко

Фармацевтичната индустрия у нас има сериозен капацитет. В България работят 40 производства с около 19 000 заети. Годишният капацитет достига 10 млрд. таблетки и капсули. Произвеждат се и 140 млн. стерилни ампули, както и десетки милиони сиропи, суспензии, гелове и мехлеми. Секторът допринася за над 3% от брутния вътрешен продукт.

Въпреки това, по думите на Николай Хаджидончев, изпълнителен директор на „Тева“ в България и председател на УС на БГФармА, „има какво да се желае“ в инвестицията в генерични лекарства. Той настоя делът на генеричните и биоподобните продукти в публичните разходи да се увеличи.

Целта, според него, е ясна и измерима. Разходът на НЗОК за генерични лекарства трябва поне да се удвои в следващите няколко години. Това не е въпрос „от днес за утре“, но изисква посока и решения.

Над 1 млрд. лв. спестявания, но под 10% от бюджета

България произвежда около 10% от всички генерични лекарства в ЕС. Ефектът за бюджета също е отчетлив. Използването на генерични лекарства е донесло на НЗОК спестявания над 200 млн. лв. годишно от 2020 г. насам. За периода 2020–2025 г. общите спестявания надхвърлят 1 млрд. лева.

Парадоксът е в структурата на пазара. Генеричните лекарства са 75% от обема на лекарствения пазар у нас, измерен в опаковки. Но за тях НЗОК изразходва под 10% от средствата си за медикаменти.

Според Хаджидончев повече генерици означава по-силна конкуренция и по-ниски цени. При появата на първия генеричен продукт цената му е с около 30% под тази на оригинала. След това допълнителни конкуренти натискат цените още. Той даде пример с изтичане на патент, при което десетки компании могат да пуснат версии в един и същи ден. Това обаче изисква „правилна политика“.

Като добра стъпка беше посочено увеличаването на процента, който НЗОК покрива за лекарства за сърдечно-съдови заболявания. Изводът е, че повече лечение без доплащане е възможно. Нужно е съчетание на бюджетни ресурси и стимули за генерични и биоподобни продукти.

Липсва предвидима програма, а рискът е изтегляне на лекарства

Проф. Григор Димитров от Българската стопанска камара подчерта, че през годините не е имало последователна програма за навлизане на генерични и биоподобни лекарства. Според него е възможно да се създаде 5–10-годишен план с осигурено финансиране. Така ще има яснота кои лекарства и кога влизат на пазара. Това би позволило поетапно разширяване на реимбурсирането и намаляване на доплащанията.

Той обърна внимание и на структурата на разходите. За последните десет години НЗОК е платила около 26 млрд. лева за болнична помощ. За лекарства са около 13 млрд. лева. Делът на извънболничната помощ остава около 12–12.5%. Средното за ЕС е 30–33%.

Разходите на НЗОК за лекарства са нараснали от около 615 млн. лева до 2.25 млрд. лева. В бюджета за настоящата година са предвидени 2.5 млрд. лева. Според Димитров това прави още по-важно търсенето на механизми за ефективно използване на публичните средства.

Експертите подчертаха, че повече генерици не означава отказ от иновативни терапии. Това е начин ресурсът да се разпределя по-устойчиво. България е сред страните в ЕС с добър достъп до нови молекули. Ниският дял на генериците обаче поставя въпроса дали парите се насочват оптимално.

Хаджидончев призова за координирани действия между институциите, НЗОК, производители и аптечния сектор. Целта е пациентите да не прекъсват лечение заради доплащания.

Темата има и друга страна. Изпълнителният директор на БГФармА д-р Евгени Тасовски предупреди, че цените, реимбурсирането и допълнителните финансови тежести влияят върху решенията на компаниите. При растящи разходи и ограничени маржове има риск лекарства да бъдат изтеглени от пазара.

Председателят на парламентарната здравна комисия Костадин Ангелов (ГЕРБ) заяви, че генеричната индустрия е структуроопределящ отрасъл. По думите му законодателството трябва да насърчава оставането на генеричните и биоподобните лекарства на българския пазар.

На конференцията генералният директор на „Medicines for Europe“ Адриан ван ден Ховен акцентира върху друг проблем. Секторът е под натиск от свръхрегулации и ценови ограничения. Той настоя моделите за ценообразуване и обществените поръчки да оценяват не само цената, но и сигурността на доставките. По думите му в момента 8 от 10 критично важни лекарства имат само един доставчик в дадена държава. Това увеличава риска от липси.

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news