Правителството на Румен Радев може да падне не заради политиката си, а заради собствената си неадекватност. Гълъб Донев е поредното доказателство

Трагичното представяне на Гълъб Донев в „Панорама“ и катастрофалната медийна политика на „Прогресивна България“ поставят един съществен въпрос: има ли изобщо кой да обяснява на обществото какво прави това управление?

Вчерашното участие на Гълъб Донев в „Панорама“ беше меко казано трагично. Под всякаква критика. Вместо да видим подготвен представител на властта, способен да защити позициите на правителството, станахме свидетели на човек, който изглеждаше напълно дезориентиран в разговора, неспособен да формулира ясни отговори и очевидно неподготвен за въпросите, които му бяха зададени.

И тук проблемът далеч не се изчерпва с личното представяне на един политик. То е симптом на нещо много по-голямо – изключително слабата, хаотична и на моменти направо отсъстваща медийна политика на настоящото управление на Румен Радев.

Основният извод е категоричен: това правителство може да падне. И то не непременно защото не прави нещата, които трябва да бъдат направени, нито защото задължително провежда погрешна политика. Може да падне по една стара, добре позната причина в българската политическа история – собствената си неспособност да комуникира с обществото, да защитава решенията си и да управлява публичния разговор.

Историята на българските кабинети познава достатъчно примери за управления, които не са се сривали единствено заради политическите си решения, а заради арогантността, неадекватността, комуникационните провали и подценяването на медийната среда.

Именно натам върви „Прогресивна България“

Колкото и добра да беше вчерашната презентация на бюджета от Румен Радев, колкото и добре да беше организирано неговото лично представяне, индивидуалните участия на представители на политическата формация ежедневно заличават част от постигнатото. Президентът може да представи една политика убедително, но ако хората около него не могат да обяснят същата тази политика, резултатът е комуникационна катастрофа.

Вчера Гълъб Донев демонстрира точно това

Ситуацията с Божидар Божанов е особено показателна. Божанов извади писмо и на практика постави Донев в отбранителна позиция. Дали това писмо е попаднало у него чрез политически опоненти, чрез корпоративни среди или по друг канал, е отделен въпрос. Дори да приемем най-критичната към Божанов хипотеза, това не променя същината на проблема: отсрещната страна не успя да реагира адекватно.

А това е непростимо, особено когато става дума за тема, по която „Прогресивна България“ би трябвало да е предварително подготвена.

Какво толкова струваше на Гълъб Донев да обясни спокойно, ясно и последователно какво се е случило? Да заяви, че са разглеждани различни варианти, че е имало комуникация с Европейската комисия, че определена възможност е била обсъждана, но впоследствие е отпаднала, че няма окончателно прието решение и че нищо не е гласувано? Да изложи фактите, да постави хронологията и да приключи темата с аргументи, вместо с объркване и мънкане.

Можеше дори да обърне разговора към самия Божанов. Да го попита какви политически и икономически интереси защитава, защо представя определена информация по този начин и дали неговата собствена политическа история не предполага малко повече самокритичност, преди да раздава оценки на останалите.

Това би било политическа реакция. Това би било защита на позиция. Това би било поведение на човек, който знае какво прави и защо е в студиото.

Вместо това видяхме безпомощност

И нека бъдем пределно ясни: проблемът не е, че Божидар Божанов е извадил някакво писмо. Проблемът е, че Гълъб Донев не успя да обясни съдържанието и контекста му по начин, който да остави зрителя с усещането, че правителството знае какво прави. В политиката не е достатъчно да имаш аргументи. Трябва да можеш да ги представиш, да ги защитиш и да отговориш на неудобните въпроси.

Още по-големият проблем е, че това не е изолиран случай

Представителите на „Прогресивна България“ сякаш се състезават кой ще произведе следващия комуникационен провал. Едни говорят неподготвено, други правят противоречиви изказвания, трети очевидно не разбират какво се очаква от тях в публичното пространство. Появяват се хора като Слави Василев и други представители на формацията, чиито медийни участия нерядко създават повече проблеми, отколкото решават.

Тук вече въпросът е към хората, които отговарят за публичните комуникации на управлението.

Кой организира медийната политика на „Прогресивна България“? Кой подготвя министрите и политическите представители за участията им? Кой координира говоренето между отделните министерства и пресцентъра на Министерския съвет? Има ли изобщо единна комуникационна стратегия, или всеки излиза пред камерите и говори каквото му хрумне?

Защото очевидно липсва координация. Липсва предварителна подготовка. Липсва обща линия. Липсва и елементарно разбиране, че всяко публично участие на представител на властта е част от общия образ на управлението.

Не може един министър да казва едно, друг да внушава друго, а трети да се появява в телевизионно студио, без да е подготвен дори за въпросите, които със сигурност ще му бъдат зададени.

Особено когато става дума за теми, които вече са публично известни и по които опозицията очевидно ще търси конфронтация.

Да изпратиш Гълъб Донев в „Панорама“, без да е подготвен за предвидимите въпроси, е управленска и комуникационна грешка. А ако е бил подготвен и въпреки това се е представил по този начин, проблемът е още по-сериозен.

В крайна сметка не е задължително всеки политик да бъде блестящ телевизионен говорител. Но когато не притежава необходимите комуникационни умения, трябва да има достатъчно политическа зрялост той да не бъде изпращан в ситуации, в които очевидно няма да се справи. Гълъб Донев трябва сериозно да преосмисли телевизионните си участия, а хората, които го изпращат в подобни формати, трябва да си дадат сметка какви щети нанасят на собственото си управление.

Защото добрата политика не се изчерпва с добрите намерения, правилните решения или добре подготвените презентации. Тя изисква способност да правиш изводи, да разпознаваш грешките, да вземаш решения и да променяш поведението си, когато очевидно нещо не работи.

Това е характеристика на интелигентното, решително и адекватно управление.

А в случая виждаме точно обратното – провал след провал, особено на медийния фронт.

И тук трябва да се подчертае нещо важно: Румен Радев показа вчера, че може да представи бюджета по убедителен и добре организиран начин. Но какъв е смисълът от това, когато хората около него ежедневно обезсмислят подобни усилия? Каква е ползата от добрата презентация на лидера, ако неговите представители не могат да защитят дори елементарни позиции? Какъв е смисълът от политическо послание, ако още същият ден то е удавено в поредица от некомпетентни изказвания и нелепи телевизионни участия?

Управлението не е само лидерът. Управлението са и хората около него. А когато те се превръщат в най-големия му комуникационен проблем, това вече е въпрос на политическо оцеляване.

„Прогресивна България“ трябва да разбере нещо много просто: обществото не е длъжно да разгадава какво сте искали да кажете. Вие сте длъжни да го обясните. Не е работа на зрителите да сглобяват аргументите ви от противоречиви интервюта, не е работа на журналистите да ви подготвят за собствените ви решения и не е работа на опозицията да ви напомня какво трябва да знаете за темите, по които управлявате.

Ако не можете да обясните това, което правите, рано или късно ще се наложи да обяснявате защо вече не сте на власт.

Защото правителствата невинаги падат заради политиката, която провеждат. Понякога падат от собствената си неадекватност. А вчера Гълъб Донев даде поредното доказателство, че „Прогресивна България“ може би изобщо не разбира колко голям проблем има.

Още новини в категория Гласове

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news