Преди 116 години: София гледа първия официален успешен самолетен полет у нас

Руският авиатор Борис Маслеников вдига „Фарман“ край днешните „Лагера“ и „Хиподрума“, а демонстрациите убеждават армията, че самолетът има бъдеще у нас.

На 15 ноември 1910 г. край София се случва демонстрация, която поставя България на картата на ранната авиация. Руският летец Борис Маслеников издига във въздуха биплан тип „Фарман“. Излитането е от полето до тогавашния военен лагер и хиподрума. Днес това е районът на кварталите „Лагера“ и „Хиподрума“.

Събитието не е просто атракция. То е организирано по настояване на капитан Васил Златаров. Той командва Въздухоплавателното отделение към българската армия. Целта е ясна. България трябва да покаже, че летенето над Балканите е възможно.

По онова време се разпространява и скептицизъм. На Луи Блерио се приписва мнение, че разредената атмосфера и климатът в региона не са подходящи за самолети. Полетите край София се превръщат в директен отговор на това съмнение.

Полетът, който започва и завършва на същото поле

Архивни сведения сочат, че първото излитане продължава около пет минути. В различни описания се посочва височина между 100 и 300 метра. Самолетът прави няколко обиколки и каца там, откъдето е излетял. Това е ключов детайл. Успешното връщане затвърждава демонстрацията като реален тест, а не случаен опит.

След първото излитане Маслеников прави още кратки демонстрационни полети. Те продължават до 25 ноември. Така събитието прераства в серия, която поддържа интереса и натрупва доверие към технологията.

София плаща билет, а интересът става масов

Любопитството на софиянци е огромно. За полетите са разлепени афиши. Входът е срещу такса. Това показва, че авиацията вече е обществена тема, а не само военна или инженерна.

По-късно е създаден Софийският аероклуб. Той участва в организацията заедно с комисия на Военното министерство. Така демонстрациите получават по-официална рамка и тежест.

Царят на борда и военният извод

В демонстрациите се включват цар Фердинанд I, престолонаследникът княз Борис и княз Кирил. Според публикация в столичната преса, цитирана от БНР, първите два полета Маслеников прави сам. След това членовете на царското семейство последователно се качват на борда.

Описанията от онова време говорят за обиколка до Павлово и обратно. Споменават се полети над Княжево, Бояна и Горна баня. Машината се връща в района на Лагера под аплодисменти.

Ефектът е и политически, и военен. Демонстрациите убеждават българските военни, че самолетът може да има приложение във войската. Маслеников предлага конкретен план. Той включва доставка на пет „Фарман“-а, работилница и школа за пилоти и механици. Цената е 250 000 лева.

Правителството не приема предложението. Въпреки това през следващата година започва подготовка за обучение на български военнослужещи в чужбина. Това е реалният, практичен резултат от демонстрациите край София.

В историческата литература полетът на Маслеников обичайно се посочва като първия официален успешен самолетен полет в България. Има сведения и за по-ранни случаи. Сред тях е преминаване на самолет над Русе от румънския княз Джордже-Валентин Бибеску през септември 1910 г. Споменават се и възможни полети на Жорж Осмонт над София. Тези епизоди остават тема за допълнително проучване. Те не променят факта, че демонстрациите на Маслеников се приемат като начало на организираното самолетно дело у нас.

Още новини в категория Култура

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news