Заемът, който спаси лева: Как България взе 5 млн. лири през 1928 г.

Под надзора на Обществото на народите кабинетът на Андрей Ляпчев осигурява международно финансиране, ускорено след силните земетресения в Южна България, и въвежда „златния лев“ с твърдо правило за бюджетна дисциплина.

България излиза от войните с разклатени финанси и нестабилна валута. В края на 20-те години държавата търси външен механизъм за доверие. Решението идва през 1928 г. Правителството на Андрей Ляпчев договаря стабилизационен заем под егидата на Обществото на народите. Общата сума остава в историята като 5 млн. лири стерлинги.

Основният протокол е подписан в Женева на 10 март 1928 г. Първоначалният план предвижда ефективна сума до 4,5 млн. лири. Само седмици по-късно България е ударена от серия силни земетресения. Трусовете са на 14, 18 и 25 април. Засегнати са райони около Чирпан, Пловдив и днешния Първомай. Щетите са тежки. Разрушени са сгради. Повредени са железопътни линии. Хиляди семейства остават без дом.

Тогава кабинетът настоява за допълнително финансиране. Заемът е увеличен с още 500 000 лири. Така общият му размер достига сумата, която най-често се цитира.

Емисии в Лондон, Париж и Ню Йорк

Заемът е пласиран на международните пазари на три части. В Лондон на 23 ноември 1928 г. са емитирани облигации за 1,8 млн. лири стерлинги. В Париж на 21 ноември е предложен блок за 130 млн. франка. В Ню Йорк на 3 декември следва емисия за 13 млн. долара.

По данни от доклад на финансовите органи на Обществото на народите тези операции носят малко над 5 млн. лири стерлинги.

Темата стига и до британския парламент. Поставен е въпрос дали Лондон гарантира част от заема. Отговорът на държавния секретар по външните работи Локър-Лампсън е категоричен. Той заявява, че няма ангажиране на британския кредит. По думите му заемът се набира от българското правителство. Надзорът е на Обществото на народите. Няма пряка държавна гаранция от Великобритания.

Къде отиват парите

Разпределението на средствата е описано в плана към заема. 1,5 млн. лири са предвидени за Българската народна банка. 500 000 лири отиват към Българската земеделска банка. 150 000 лири са отделени за Централната кооперативна банка.

Други 1,1 млн. лири са насочени към покриване на бюджетни просрочия. 1,25 млн. лири се планират за подобряване на транспортно-съобщителната мрежа. За възстановяване на щетите от земетресенията са заделени 500 000 лири.

Тази структура показва двойния характер на заема. Той е едновременно финансов „колан за сигурност“ и кризисен ресурс. Целта е стабилизация на системата, но и бързо възстановяване след бедствието.

„Златният лев“ и цената на дисциплината

Стабилизационният заем не идва без условия. Той е обвързан с реформи в паричната и бюджетната политика. На 22 ноември 1928 г. е приет закон за стабилизацията на лева и монетното обращение. Въвежда се златният лев. Съотношението е фиксирано на 92 лева за грам чисто злато.

Българската народна банка получава по-самостоятелна роля. Държавата поема ангажимент за бюджетна дисциплина. Поема и задължение да обезпечава обслужването на външния дълг с определени държавни приходи.

Документите на Обществото на народите описват заемa като пакет от финансиране и контрол. Именно тази комбинация прави 1928 г. повратна. България получава ресурс и правила. А правилата са ключови за доверието във валутата.

Още новини в категория Култура

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news