БЪЛГАРИЯ

Проф. Георги Вълчев след PISA: Старите проблеми в училище излязоха на повърхността

08 септември 2026 преди 3 дни

Министър Георги Вълчев отчете спад в ключови умения и обяви пакет мерки: ново финансиране, повече дисциплина в клас и по-силна подкрепа за деца от уязвими групи.

Резултатите от PISA 2025 извадиха на повърхността стари проблеми в българското образование. Това заяви министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев при представянето на данните.

PISA измерва умението на 15-годишните да прилагат знания в реални ситуации. Проучването отчита спад в световен мащаб и в трите области. По природни науки резултатите са по-ниски с 3 точки. По четене спадът е 15 точки. По математика – 9 точки.

За България картината отново е тревожна. По природни науки резултатът се запазва – 421 точки, колкото и през 2022 г. По математика има спад до 405 точки, което е минус 12. По четене резултатът е 387 точки, с 17 по-малко спрямо 2022 г.

Спадът по четене и математика: сигнал за системен проблем

Министърът посочи, че данните се припокриват с най-тежките дефицити в системата. На преден план излизат образователното неравенство и ниската грамотност при ученици от уязвими групи. Той акцентира и върху нуждата от по-силна езикова интеграция. Тя е важна за деца, които не говорят български у дома.

Друг ключов фокус е ранното проследяване на развитието. Това трябва да започва още от детската градина. Вълчев обяви, че в следващите месеци ще бъдат предложени мерки. Те ще бъдат подложени и на широко обществено обсъждане.

Финансирането под натиск: предстояща промяна на „парите следват ученика“

МОН подготвя промени във финансирането на училищата. Целта е да не се задълбочават различията между тях. Министърът предупреди, че малките училища често остават в неравностойно положение.

Сред планираните стъпки е промяна на принципа „парите следват ученика“. Вълчев подчерта, че премиерът Румен Радев е бил ясен за намеренията на кабинета. По думите му този модел е довел до негативни практики в системата.

Министърът уточни, че не става дума само за добавяне на коефициент за качество. Готви се по-дълбока смяна на модела. Целта е всяко дете да има шанс за развитие. Това трябва да важи независимо от регион и социален статус. През следващата година се очаква да започнат обсъждания по промените.

Дисциплина, родители и дигитални разсейвания: мерки на няколко фронта

Като приоритети МОН посочи и квалификацията на учителите. Друг акцент е дисциплината в клас. Вълчев съобщи, че се финализират мерки за реда по време на час. Той каза, че няма да се връщат практики от миналото. Ще се дадат инструменти на учителите да възстановят нормалния учебен процес. Според него училището трябва и да възпитава, заедно със семейството.

Министерството планира и по-активно включване на родителите. PISA отчита спад от 8% в ангажираността им. Има и разлика от 11% спрямо средното за ОИСР. 60% от учениците казват, че родителите им проявяват интерес към училището.

Заместник-министър д-р Таня Панчева заяви, че резултатите дават безпристрастен поглед към системата. Тя посочи промяна в преподаването като ключова стъпка. Фокусът трябва да е върху умения, а не върху наизустяване. Планира се и постепенно въвеждане на интегрирани изпити. След интегриран изпит по математика в 10. клас, през тази година предстои и първи такъв по български език. Подобен формат може да се обсъди и за 7. клас.

Данните показват и контраст в учебната среда. Българските учители дават силна индивидуална подкрепа. 71% от учениците казват, че учителят проявява искрен интерес. Средното за ОИСР е 69%. 72% заявяват, че преподавателят обяснява, докато всички разберат. Средното за ОИСР е 66%.

Паралелно с това се отчита спад с над 11% в любопитството и упоритостта на учениците. 41% се оплакват от безредие по време на час. 48% са пропуснали поне един учебен час в двете седмици преди теста.

Дигиталните разсейвания също са проблем. Учениците прекарват средно по 2,2 часа дневно пред екрани за развлечение, докато са в училище. Това е двойно над средното за ОИСР. 42% признават, че се разсейват заради устройства. На този фон се отчита 25% ръст на училищни забрани за телефони. 41% от учениците използват изкуствен интелект за училищни задачи.

PISA отчита и прибързани отговори при тестване и повече грешки към края. В тази връзка МОН ще реализира кампания. Тя ще цели по-добра подготовка за задачи от този тип. Ще се търси и по-силен фокус върху представянето на учениците на училищно ниво.

━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━