Религията в училище се отлага: Вероятният старт вече е чак през 2028 г.

Образователната комисия обсъжда промени в ЗПУО. Министерството подкрепя стандартизирано измерване на българския и нов подготвителен клас, но отхвърля идея за „български като втори език“. Часовете по „Добродетели и религия“ вероятно се местят за 2028 г.

Религията в училище се отдалечава: вероятен старт през 2028 г.

Обучението по „Добродетели и религия“ най-вероятно ще бъде отложено за 2028 г. Това стана ясно след поредно заседание на Комисията по образование и науката в Народното събрание.

На предишно заседание представители на Светия синод настояха предметът да влезе още от следващата учебна година. Предложението беше да започне от началните класове. След това да се разширява към всички ученици. Синодът поиска и учебните програми да се съгласуват с него.

На последното заседание се включиха и представители на мюфтийството. Те също поискаха роля при определяне на съдържанието. Посочиха и потенциални преподаватели от Висшия ислямски институт в София. Според тях те имат нужната подготовка.

Паралелно комисията продължи разглеждането на първо четене на законопроекти за промени в Закона за предучилищното и училищното образование. Текстовете са внесени между май и септември от различни парламентарни групи. В обсъжданията се стигна до идея проектите да бъдат редуцирани. Да останат основно тези за религията и езиковата интеграция.

Езикова интеграция: тестове при вход и оценка в края на предучилищното

Заместник-министърът на образованието Таня Панчева представи позицията на МОН по законопроектите за езиковата интеграция.

Министерството заяви пълна подкрепа за проект, внесен от Димитър Здравков („Прогресивна България“) и група депутати. В него се предвижда владеенето на български език да се установява със стандартизирани инструменти. Те ще бъдат утвърждавани от министъра на образованието. Оценяването ще се прави при постъпване на дете или ученик за първи път в системата.

Проектът предвижда и удостоверяване на езиковото ниво в края на предучилищното образование. Въвежда се и нова форма на подкрепа. Това е подготвителен езиков клас преди първи клас. Целта е по-успешно обучение на деца, които не владеят български достатъчно.

Заложена е и възможност за повтаряне на първи клас. Тя ще важи, когато ученикът не е постигнал очакваните резултати.

Според Панчева промените съвпадат с политиките на МОН. Те са насочени към равен достъп до качествено образование. И към подкрепа за всяко дете според нуждите му.

МОН подкрепя частично идеи на ГЕРБ, но отхвърля „български като втори език“

МОН подкрепя основните положения и в законопроекта, внесен от Красимир Вълчев от ГЕРБ. По част от предложенията обаче министерството иска допълнителна дискусия. Това важи за интеграционното обучение. Важи и за подготвителни езикови групи в детската градина. Обсъжда се и идеята за подготвителен езиков клас преди всеки училищен клас. Под въпрос е и разширяването на възможността за повтаряне на първи клас.

Резерви има и към проект на „Демократична България“, внесен от Елисавета Белобрадова и група депутати. Дискусионни според МОН са текстове за езикова подкрепа на всеки етап. Също и въвеждането на интеграционно обучение. Предвиждат се специални учебници и помагала по български като втори език. И допълнителна квалификация за учителите, които преподават такъв предмет.

Позицията на министерството тук е категорична. „Не можем да подкрепим въвеждането на законови текстове за българския език като втори“, заяви Таня Панчева. Аргументът е, че за голяма част от децата с различен майчин език българският не е чужд език.

Дебатът остава отворен. Но посоката е ясна. МОН залага на измерване със стандартизирани методики и ранна подготовка. Не на отделен статут на български като втори език.

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news