Северните Тауриди удрят пик на 12 ноември: малко метеори, но шанс за огнени кълба

Потокът не е рекордьор по брой, но може да изненада с болиди по-ярки от Венера. Активен е от края на октомври до началото на декември.

Северните Тауриди достигат максимум на 12 ноември. Потокът не е сред най-гъстите в календара. Но има репутация, която го прави различен. Понякога произвежда огнени кълба. Те могат да изглеждат по-ярки от Венера.

NASA описва активността като ниска. При идеални условия се очакват около пет метеора на час. Максимумът също не е „само една нощ“. Тауридите са активни приблизително от 20 октомври до 10 декември. Това дава по-широк прозорец за наблюдение.

Какво да очаквате в нощта на пика

Северните Тауриди често имат дълги паузи между отделните светвания. Това може да изглежда разочароващо за нетърпеливите. Компенсацията идва при поява на болид. Тогава небето може да се освети за секунди.

Най-голям шанс има при ясна нощ. Важно е мястото да е далеч от улично и градско осветление. Метеорите могат да се появят навсякъде по небето. Не гледайте само към една точка. По-добре обхванете по-широк сектор.

Откъде идват „падащите звезди“

Потокът носи името си от съзвездието Телец. Оттам изглежда, че метеорите „излитат“. Телец може да се намери по-лесно чрез Орион. След това погледът се насочва на североизток. Там е червената звезда Алдебаран. Тя се вижда като „окото“ на небесния бик.

Дори да откриете Телеца, не се фиксирайте само там. Радиантът е ориентир, но метеорите изгарят по различни траектории. Те се появяват в различни части на нощното небе.

Скорост, височина и връзката с кометата Енке

Частиците навлизат в атмосферата на около 66 километра височина. Те се движат сравнително бавно. Скоростта е около 27 километра в секунда. Това са приблизително 104 000 километра в час.

За сравнение, Персеидите са много по-бързи. Те достигат около 59 километра в секунда. По-ниската скорост при Тауридите често означава по-дълги светлинни следи. Това увеличава шанса за зрелищни наблюдения.

Северните Тауриди са свързани с кометата 2P/Енке. Тя е открита през 1786 г. от френския астроном Пиер Мешен. Името ѝ идва от Йохан Франц Енке. Той изчислява орбитата ѝ.

Кометата обикаля около Слънцето за около 3,3 години. Това е най-краткият орбитален период сред известните комети. При преминаванията си във вътрешната Слънчева система тя оставя ледени и скални частици. Когато Земята пресече този поток от отломки, частиците се нагряват. Те изгарят в атмосферата и оставят светлинни следи.

Учени от Кралската обсерватория в Гринуич допускат още нещо. Кометата Енке и Тауридите може да са останки от по-голяма комета. Според хипотезата тя се е разпаднала преди 20 000 до 30 000 години.

Още новини в категория Свят

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news