11 ноември 1875 г.: Българските революционери започват подготовката за голямото въстание

На 11 ноември 1875 г. в Гюргево революционни дейци създават комитет за пролетно въстание, разделят земите на окръзи и изпращат апостоли в България. Планът води до Априлското въстание, избухнало по-рано от предвиденото.

На 11 ноември 1875 г. в Гюргево български революционни дейци емигранти създават комитет. Той поема подготовката на ново въстание в българските земи. Организацията остава известна като Гюргевски революционен комитет.

Комитетът се оформя като продължение на Българския революционен централен комитет в Букурещ. Тази структура се разпада след неуспеха на Старозагорското въстание през 1875 г. Новата инициатива цели по-ясен план и по-добра координация.

Сред основателите са Никола Обретенов, Стоян Заимов, Панайот Волов, Георги Икономов и Георги Измирлиев – Македончето. В работата участват и други дейци на революционната емиграция. Заседанията се водят под председателството на Стефан Стамболов. Те продължават до 25 декември 1875 г.

Планът за въстание през 1876 г.

Основната задача е изработване на план за организирано въстание през пролетта на 1876 г. Първоначално се посочва дата 1 май. Историците разглеждат решенията като опит за подготовка на масово въстание. Това се случва на фона на задълбочаващата се Източна криза.

Проф. д-р Пламен Митев от Софийския университет посочва ключовата теза. Според него апостолите целят всенародно въстание. Заложена е идея за широк обхват и обща мобилизация.

Революционни окръзи и назначени апостоли

Планът предвижда разделяне на българските земи на революционни окръзи. Всеки окръг има главен апостол и помощници. В историческите справки най-често се посочват пет окръга. Това са Търновски, Сливенски, Врачански, Пловдивски и Софийски.

В част от изследванията се говори за четири действащи окръга. Причината е, че Софийският не развива реална подготовка. Това остава слаб пункт в общата схема.

Търновският окръг е поверен на Стефан Стамболов. Сливенският е под ръководството на Иларион Драгостинов. Врачанският се води от Стоян Заимов. Пловдивският окръг, с център Панагюрище, първо е воден от Панайот Волов. По-късно ръководството поема Георги Бенковски.

Прехвърлянето в България и пътят към Априлското въстание

След края на заседанията апостолите и помощниците им се прехвърлят в България. Те възстановяват комитетската мрежа по места. Започват да привличат съмишленици и да събират оръжие. Работят и за подготовка на населението за въоръжено действие.

С изпращането на апостолите комитетът в Гюргево се саморазпуска. Подготовката обаче продължава в отделните райони. Това довежда до избухване на Априлското въстание по-рано от планираното. То започва на 20 април 1876 г. в Копривщица.

Въстанието завършва с поражение. Но привлича вниманието на европейските държави към българския въпрос. Затова често се определя като повратен момент в националноосвободителното движение.

Още новини в категория Култура

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news