Скандалът в „Пирогов“ се разраства: След 4116 случая на „открита рана на половия член“ изплуваха нови шокиращи практики

Разследване на Валя Ахчиева разкрива предполагаема многократна употреба на медицински инструменти, предназначени само за един пациент. Лекари твърдят, че практиката е широко разпространена в българските болници, а пациенти разказват за тежки усложнения след операции.

Нови тревожни разкрития за практиките в българските болници поставят под въпрос безопасността на пациентите и контрола върху използването на медицински изделия. В центъра на поредния скандал отново е столичната болница „Пирогов“, след като журналистическо разследване на Валя Ахчиева показва как инструменти за еднократна употреба се стерилизират и използват повторно при различни пациенти, предава Narod.bg.

Случаят идва само няколко месеца след друг скандал около лечебното заведение. През лятото стана известно, че в рамките на една година в спешния институт са били отчетени 4116 случая с диагноза „открита рана на половия член“. Това означава средно над 11 подобни случая дневно – статистика, която породи сериозни въпроси за начина на отчитане на медицинската дейност и разходването на публични средства.

Сега вниманието се насочва към друга практика, която според изнесените свидетелства може да създава непосредствени рискове за здравето на пациентите.

Инструменти за еднократна употреба се използвали при няколко пациентки

В новото си разследване Валя Ахчиева представя информация за работата на отделението по оперативна гинекология в „Пирогов“.

Според журналистическите разкрития медицински изделия, които производителите определят като предназначени за еднократна употреба, включително хирургически инструменти, са били използвани многократно при сложни гинекологични и лапароскопски операции.

Това поражда сериозни въпроси, тъй като повторната обработка и употреба на подобни изделия може да създаде риск от инфекции, нарушаване на функционалността им и други усложнения.

Особено притеснително е твърдението, че практиката не е била резултат единствено от индивидуални решения на медицински специалисти, а е била разпоредена със заповед на началник на отделение.

Част от лекарите, представени в разследването, обясняват повторното използване на консумативите със социални съображения. По думите им така се спестявали разходи на пациентките, които иначе трябвало да заплащат скъпи медицински изделия.

Този аргумент обаче поставя съществен въпрос – допустимо ли е финансовото облекчение за пациента да бъде постигано чрез практика, която може да застраши неговото здраве?

Законова вратичка е позволявала повторна стерилизация „по изключение“

Друг важен момент в разследването е нормативната уредба, регулираща превенцията и контрола на вътреболничните инфекции.

Според представената информация до април 2026 г. в действащия медицински стандарт е съществувала възможност за обработка и повторна стерилизация на изделия за еднократна употреба „по изключение“.

Именно на тази разпоредба се позовават част от медицинските специалисти, коментиращи практиките.

Проверка на вестник „Сега“ обаче установява, че вече действа нов медицински стандарт, в който подобно изключение не е предвидено.

Така възниква въпросът дали повторната употреба на медицинските изделия е продължила и след промяната на правилата и какъв контрол е осъществяван върху тези дейности.

Лекари признават: Това не се случва само в „Пирогов“

Публикуването на разследването предизвиква множество реакции в социалните мрежи, включително от медицински специалисти, които твърдят, че повторното използване на еднократни консумативи не е изолиран случай.

Василена Киара Димитрова, позната с участието си в протестите на младите медици, коментира, че подобни практики се срещат в различни лечебни заведения.

„Това не се случва само в „Пирогов“, а навсякъде, с всичко, което може да мине стерилизация (а понякога дори и да не може)“, пише тя.

Димитрова припомня и свой предишен публичен сигнал, след който се е опитала да постави проблема пред здравния министър.

По думите ѝ лично е ставала свидетел как в различни болници комплекти за лапароскопски операции, предназначени за еднократна употреба, преминават през стерилизация и впоследствие се използват отново.

Тя обръща внимание, че някои от тези изделия са изработени от материали, които не са предназначени за обработка при високи температури. Подобна процедура може да промени характеристиките им и да създаде допълнителен риск при употреба.

Пациентите плащали по 200–300 евро за консумативи, които вече били използвани

Едно от най-сериозните твърдения засяга финансовата страна на практиката.

Според Василена Киара Димитрова за определени лапароскопски комплекти пациентите доплащат между 200 и 300 евро.

Тя твърди, че в някои случаи вместо нов комплект се използва вече употребяван и повторно стерилизиран инструментариум.

Така, според нейното описание, лечебното заведение би могло да получи заплащане за консуматив, без да е направило съответния разход за ново изделие.

Тези твърдения поставят въпроси не само за безопасността, но и за финансовата отчетност в болниците.

Необходимо е обаче компетентните институции да установят дали и в кои лечебни заведения действително са извършвани подобни нарушения.

Кой носи отговорност – лекарите или системата?

Коментарите на младата медичка предизвикват и остър спор за личната отговорност на медицинските специалисти.

Според Димитрова основната вина за подобни практики трябва да се търси в управлението на здравната система, а не единствено в лекарите, които работят в нея.

„За тези практики не обвинявайте лекарите, а това как се управлява тази система“, заявява тя.

Позицията ѝ обаче среща сериозна критика.

Потребител във „Фейсбук“ възразява, че медицинските специалисти не могат да бъдат освобождавани от отговорност, когато знаят за действия, които могат да застрашат живота и здравето на пациентите.

Според критиците дори когато определена практика е наложена от ръководството на лечебното заведение, това не отменя професионалното задължение на лекарите да защитават пациентите.

Анестезиолог разказва за многократно използвани ларингеални маски

Подобни свидетелства споделя и медикът Борис Таблов.

Той насочва вниманието към определен вид ларингеални маски, използвани по време на анестезия.

По думите му е работил в няколко български болници, но не е попадал на лечебно заведение, в което тези маски да се използват само веднъж.

Таблов отправя критика към начина, по който функционира здравната система, и към приоритетите, поставяни пред медицинските специалисти.

Според него често се изтъква достъпността на българското здравеопазване, без достатъчно внимание да се отделя на качеството и безопасността на медицинските услуги.

Той твърди, че още в началото на професионалния си път млади лекари и медицински сестри се сблъскват с практиката еднократни консумативи да бъдат използвани многократно.

„Докато не върнем в центъра на системата човека, а не парите – така ще е“, заключава Таблов.

Пациенти разказват за тежки инфекции, повторни операции и трайни увреждания

Разкритията предизвикват реакции и сред пациенти, които споделят лични истории за усложнения след болнично лечение.

Жена от Бургас разказва, че след ревизионна операция на тазобедрена става в частна болница баща ѝ е развил вътреболнична инфекция.

Според нейното свидетелство са последвали още пет операции, а мъжът е останал на легло с тежки увреждания.

Други пациенти съобщават за инфекции след гинекологични интервенции, както и за проблеми, свързани с импланти и винтове при ортопедични операции.

Сред разказаните случаи има и твърдения за счупен медицински инструмент в тялото на пациентка, като причината се свързва с предполагаема многократна стерилизация, довела до нарушаване на здравината му.

Споменава се и случай на блокирал катетър, за който се твърди, че е бил стерилизиран и използван няколко пъти.

Тези разкази са свидетелства на пациенти и не представляват сами по себе си доказателство, че конкретните усложнения са причинени от повторна употреба на медицински изделия. За установяване на подобна връзка са необходими медицински проверки и експертизи.

Вътреболничните инфекции – проблем, за който рядко се говори

Случаят отново повдига въпроса за вътреболничните инфекции и начина, по който те се регистрират и контролират.

В публичните реакции се изразяват съмнения, че реалният брой на тези инфекции е значително по-висок от официално отчетения и че част от случаите остават нерегистрирани.

Медицинските специалисти, които коментират темата, посочват повторното използване на неподходящи за такава обработка изделия като потенциален рисков фактор.

Вътреболничните инфекции обаче могат да възникнат по различни причини, поради което не може всяко подобно усложнение да бъде свързано автоматично с многократна употреба на инструменти.

Шефът на Българския лекарски съюз с противоречиви коментари за друг медицински скандал

На фона на разкритията внимание предизвикват и изказванията на председателя на Българския лекарски съюз Николай Брънзалов по повод отделен случай в Пловдив.

Брънзалов изразява недоволство от начина, по който е проведена акцията срещу заподозрени в нарушения медицински специалисти, като според него действията са изглеждали така, сякаш се задържат наркобарони.

Той коментира и поведението на пациенти, които според него са били наясно с определени практики.

„Видели са благинките на системата, взели са ТЕЛК“, заявява председателят на съсловната организация.

По отношение на възможността замесени лекари да бъдат изключени от Българския лекарски съюз Брънзалов посочва, че съществува установена процедура, но нарушенията трябва първо да бъдат доказани.

Изказванията му са свързани с пловдивския случай и не представляват пряка позиция по твърденията за повторна употреба на медицински изделия в „Пирогов“.

Скандалът поставя въпроси, на които пациентите очакват отговор

Разследването на Валя Ахчиева и последвалите свидетелства поставят редица въпроси пред здравните институции.

Сред тях са дали медицински изделия за еднократна употреба действително се използват повторно в нарушение на действащите правила, кой разрешава подобни практики, как се отчитат разходите за консумативи и дали пациентите получават информация за използваните при лечението им изделия.

Не по-малко важен е въпросът как се осъществява контролът върху вътреболничните инфекции и каква отговорност носят ръководствата на лечебните заведения.

След случая с отчетените 4116 диагнози „открита рана на половия член“ новите твърдения отново поставят „Пирогов“ в центъра на общественото внимание.

Още новини в категория Разследване

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news