Скандални разлики с Гърция! Манолова разкри как лекарства у нас са двойно по-скъпи

Новият председател на КЗП Мая Манолова обяви проверки за горива, „табло на срама“ за надценки при храните и законови удари срещу колекторските фирми и неравноправните клаузи.

Потребителите в България влизат в нова битка с цените и с практики, които превръщат дребни задължения в огромни суми. Новият председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мая Манолова обяви серия от проверки и законодателни предложения. Те са насочени към горивата, основните храни, лекарствата без рецепта и колекторските фирми.

В интервю Манолова посочи пример, който според нея показва мащаба на проблема. Задължение от стотинки към телеком стига до 1205 лв. до края на 2024 г., а през 2025 г. случаите продължават. Дългът е прехвърлян между няколко колекторски фирми. Накрая частен съдебен изпълнител (ЧСИ) налага запори върху банкови сметки, автомобил и имот.

Проверки за горивата и риск от спекула

КЗП започва с тематични проверки на бензиностанции. Целта е да се установи дали търговци на дребно не използват кризата, за да вдигат цените без основание. Манолова признава, че влияят и световни фактори. Но според нея не е приемливо потребителите да плащат цени без ясна икономическа обосновка.

Тя твърди, че инструментите на комисията не стигат, когато проблемът е „вече допуснато“ високо ценово равнище. Според нея санкциите работят трудно, ако надценките отдавна са високи. Тогава няма видим „скок“ в конкретен момент.

„Кошницата с грижа“ се провали, идва „табло на срама“

Манолова определя инициативата „Кошница с грижа“ като добра идея на хартия, но неуспешна на практика. По думите ѝ веригите са включили основно собствени марки или по-нискокачествени продукти. Обхватът е бил малък. В една верига става дума за около 30 артикула от над 10 000.

Тя дава и пример за разлика между промоции и официално обявени отстъпки. Намаление от 15% според нея изглежда слабо на фона на промоции, достигащи 37%. Манолова настоява, че промоциите често са за сметка на производителите. Това не променя структурния проблем с високите цени.

По данни на Евростат, цитирани в интервюто, цените на млечните продукти у нас са сред най-високите в ЕС. Маслата са на 142% от средните за съюза. Млечните и яйцата са на 126%. Захарните изделия са на 116%. България е на 93% от средноевропейските цени, при покупателна способност около 68%. Според Манолова разликата натиска домакинствата.

Затова КЗП планира публично „табло на истината“, наречено и „табло на срама“. На него трябва да се вижда колко над „справедливата стойност“ продават веригите основни продукти. Следващата стъпка, според Манолова, е законова възможност за санкции при съществени отклонения. В обсъжданата методика се допуска отклонение от 10%. За нея това е прекалено.

Манолова твърди, че има уверение от депутати от „Прогресивна България“ за бързи промени. Предложенията на КЗП ще бъдат подготвени в следващите дни и обсъдени със заинтересованите страни.

Лекарства без рецепта и свързана собственост

Сред приоритетите влизат и лекарствата без рецепта. Манолова твърди, че е видяла касови бележки за лекарство за диабет. Една опаковка в България струва 6 евро, а в Гърция две опаковки излизат 5,36 евро. По думите ѝ подобни разлики се наблюдават и при сезонни продукти като аналгетици и противогрипни.

Тя настоява да се проследи ценообразуването по цялата верига. Обръща внимание и на „свързана собственост“ между производители, търговия на едро и аптеки. Според нея това е проблем, който в други европейски държави се приема като недопустим.

Колекторите и ЧСИ: стари дългове, нови запори

Най-острите ѝ думи са за колекторските фирми. Манолова говори за „пандемия от дела“ за малки и стари задължения. Част от тях са погасени по давност. Въпреки това се събират в многократно завишен размер.

Тя посочва, че в края на миналата година две големи колекторски фирми са продали задължения за 1,7 млрд. евро. Сделката е за около 100 млн. евро. Това означава продажба на около 6% от номинала. След това, по думите ѝ, тези дългове се събират поне двойно завишени.

Манолова заявява, че КЗП ще работи по закон за ограничаване на колекторските практики. Тя ще предложи и забрана естествени монополи да използват колектори.

Тя дава пример и с общи условия на мобилен оператор. Клиентът може да дължи 8% от стойността на дълга като разход за колектор. Колекторите се включват още при първо забавяне. Така неплатени стотинки след смяна на оператор могат да се превърнат в сериозен проблем.

КЗП ще настоява и за промени при ЧСИ, макар това да не е пряк ресор на комисията. Манолова иска задължение за уведомяване при задължения, погасени по давност. Тя настоява и за санкции при запор на много активи за малки дългове.

В интервюто е припомнено, че давността за сметки за ток, вода, парно, мобилен оператор и телевизия е 3 години. За други задължения е 5 години. Манолова твърди, че се събират и дългове от преди 20 години.

Контекст: правителствени мерки и „евро“-ефектът

Манолова коментира и държавните мерки. Според нея те са насочени към транспорта, земеделието и уязвимите групи. Но при продължителна криза ще трябват още действия.

Тя твърди, че въвеждането на еврото е дало възможност за предварително повишаване на цени. По думите ѝ потребителите са били „смачкани“, а контролът не е бил достатъчен. Манолова описва усещането, че много цени са превалутирани „1 към 1“, докато заплатите следват официалния курс.

В този контекст КЗП заявява по-твърд подход. Предстоят проверки, публичност за надценките и натиск за законови промени. Целта, според Манолова, е да се коригират „пазарни аномалии“, когато пазарът е изкривен.

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news