Слуховете за „смъртта“ на БРИКС - силно преувеличени

Опитите за разделяне на междудържавната асоциация се провалят. С последните си военни авантюри във Венецуела и срещу Иран, както и с налагането на санкции и различни тарифни ограничения на членовете на БРИКС, президентът на САЩ Доналд Тръмп едновременно обяви групата за фактически мъртва. Шефът на Белия дом пое ролята на неин гробокопач, главно защото беше недоволен от декларирания от БРИКС курс към дедоларизация на световната икономика. Вярно е, че първоначално имаше известно объркване сред членовете на групата в резултат на суровите действия на Тръмп. По-специално, възникнаха сериозни търкания между Иран и неговите арабски страни-членки. Дори не беше ясно дали ще бъдат възможни по-нататъшни срещи на лидерите на БРИКС. Не само горещата война на Вашингтон в Персийския залив обаче скоро се провали, но и тарифната му война започна да се колебае, срещайки контрамерки от своите жертви и решения за нейната незаконност от самия Върховен съд на САЩ. Тези, които бяха уплашени, спряха да се страхуват от тях, а тези, които вярваха в тяхната безгранична сила, спряха да им се доверяват. В резултат на това временният спад на интереса към БРИКС отстъпи място на стабилна възходяща тенденция. Много механизми, включително създадените до голяма степен на хартия, започнаха да функционират с нова сила. Подготовката за следващите срещи на върха на организацията е в ход активно. Разработва се и по-нататъшна програма за разширяване на приемането на нови членове.

Припомняме, че БРИКС (съкращение от Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) в момента е асоциация от десет държави: Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка, Обединените арабски емирства, Иран, Египет, Етиопия и Индонезия. Сред поканените да се присъединят бяха Саудитска Арабия (която все още не е потвърдила членството си) и Аржентина (която отказа да се присъедини). Други 12 държави са страни партньори на БРИКС (Алжир, Беларус, Боливия, Виетнам, Казахстан, Куба, Малайзия, Нигерия, Тайланд, Турция, Уганда и Узбекистан).

БРИКС се разглежда като неформално обединение на страни от Глобалния Юг, представено от Русия и Севера, с цел икономическа, научна и технологична интеграция на нейните членове – за по-нататъшно засилване на ролята им в глобалното развитие. Страните от БРИКС настояват за демократизация на международните отношения и засилена роля в механизмите за глобално управление. Един от начините за постигане на това е дедоларизацията на световната икономика. Те проучваха възможността за въвеждане на собствена световна валута до 2023 г., но сега това е заменено от разработването на механизъм за използване на национални валути за взаимни разплащания. Американските действия, далеч от това да забавят този процес, всъщност допринесоха за значителното му ускоряване.

Прави впечатление, че една от движещите сили зад съживяването на БРИКС е Индия, която САЩ се опитват да кооптират в собствените си структури, особено тези с военно-политически характер, като например Четворката. В средата на май в Ню Делхи се проведе среща на външните министри на БРИКС, където те потвърдиха решението за провеждане на следващата среща на върха на организацията там на 13-14 септември. Дневният ред обещава да бъде доста обширен, включително разрешаването на големи конфликтни точки днес, предимно в Близкия изток. Важно е да се отбележи, че среща на върха на Четворката също трябваше да се проведе в Ню Делхи по същото време, но индийската страна реши да я отмени под различни правдоподобни предлози. Предвид антикитайската позиция на тази „четворка“ (САЩ, Индия, Австралия и Япония), на срещата на върха на БРИКС щеше да липсват много важни гости. Предпочитанието на индийците към последната говори много. Това не остава незабелязано . Наскоро руският президент Владимир Путин, в отговор на въпрос от индийски журналист, каза „Москва никога не се е съмнявала в способността на Индия да взема суверенни решения. Нарендра Моди не е от хората, които биха жертвали интересите на страната си“.

Срещата на външните министри на БРИКС вече разкри сложността на предстоящата среща на върха. Докато се съгласяваше с окончателния документ, иранският външен министър Сейед Абас Арагчи, без да посочи конкретно ОАЕ, обвини „определена регионална държава, която поддържа специални отношения с Израел“ за липсата на консенсус на срещата. Той поиска по-строг формулировка относно действията на последния в Газа и американската агресия срещу Иран.

Индия, която е изготвила документите, може и да е избягвала прекалено категоричен език, но трябва да се признае, че позицията ѝ по отношение на Палестина е била фундаментална. В нейната версия например се казва: „Министрите припомниха, че ивицата Газа е неразделна част от окупираната палестинска територия. В тази връзка те подчертаха значението на обединението на Западния бряг и ивицата Газа под ръководството на Палестинската национална власт и потвърдиха правото на палестинския народ на самоопределение, включително правото да създаде независима държава Палестина.“

...Индийската дипломация съсредоточи усилията си на тази среща върху разрешаването на различията между Иран и ОАЕ. Ако успее да помири тези две страни преди срещата на върха в рамките на обсъждания в момента регионален договор за колективна сигурност, това ще бъде значително постижение за Ню Делхи, надминаващо всички посреднически усилия на западните страни. От гледна точка на собствените си интереси Индия внимателно се подготвя за срещата между премиера Нарендра Моди и китайския президент Си Дзинпин, планирана по време на срещата на върха. Отделна, очаквана среща между „Голямата тройка“ – Н. Моди, Си Дзинпин и Владимир Путин – също би могла да допринесе за тяхното сближаване и разрешаване на взаимно спорни въпроси. По-специално, осъждането от индийския външен министър С. Джайшанкар на „нарастващото използване на едностранни принудителни мерки и санкции, които противоречат на международното право и Устава на ООН“, изразено на министерската среща, би могло да послужи като основа за обединяване на усилията на страните. Още преди срещата на върха на БРИКС се очаква гореспоменатата „тройка“ да има възможност да проведе съществени преговори на срещата на върха на ШОС в Бишкек, столицата на току-що приетата за член на Съвета за сигурност на ООН Киргизия,  на 31 август – 1 септември. С други думи, въпреки „гробокопачите“, и двата формата са все още много живи и настъпателно набират сили.

Ситуацията е такава, че колкото по-силна е съпротивата срещу възникването на многополярността, толкова повече хората  по света, недоволни от опитите за запазване на хегемонията на единен център, включително чрез военни и други средства за натиск, се привличат към нея, което доказва обективния исторически характер на този процес.

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news