Еврото удари 17-месечно дъно: Франция разклаща пазарите и връща страха от дългова криза

Единната валута губи около 5% от началото на 2026 г., а напрежението около френския дълг и спредовете при облигациите отново поставя ЕЦБ под натиск да реагира без да подпали паника.

Еврото падна до най-ниското си ниво спрямо щатския долар от 17 месеца насам. Движението идва в момент на засилени тревоги на пазарите. Инвеститорите следят френския дълг, доходността по държавните облигации и поскъпването на енергията.

От началото на 2026 г. единната валута е загубила около 5% от стойността си. В понеделник курсът достигна 1,12 долара за евро. Това е най-слабото ниво от началото на 2025 г.

По-евтиното евро има пряк ефект върху инфлацията в ЕС. Вносът, който се плаща в долари, става по-скъп. Това важи най-силно за енергията, защото петролът и газът се котират в долари.

Какво стои зад поевтиняването на еврото

Според Рикардо Амаро от „Оксфорд Икономикс“ общият спад на еврото може да се обясни с промяна в очакванията за лихвената политика на Федералния резерв. Инвеститорите преоценяват вероятния курс на лихвите в САЩ. Това често пренасочва капитали към долара.

Последният спад обаче се свързва и с нарастващи опасения около Франция. Пазарите реагират не само на макроикономика, а и на политически риск. При висока несигурност инвеститорите търсят „убежища“. Така интересът към германските облигации се засилва.

Франция под натиск: дълг, дефицити и нервни инвеститори

Франция е под лупа заради продължителни фискални проблеми. От 2017 г. насам публичните разходи растат, докато бяха въведени и данъчни облекчения. Резултатът е увеличение на държавния дълг с над 1 трилион евро.

Съотношението дълг към БВП е близо 118%. Дефицитът често надхвърля 5%. В среда на слаб растеж в еврозоната и скъпа енергия, този профил изглежда все по-рисков.

Показател, който пазарите следят внимателно, е разликата в доходността на 10-годишните облигации на Франция и Германия. Миналата седмица тя достигна най-високи нива от дълговата криза в еврозоната. Това е сигнал за напрежение и за намаляващо доверие.

ЕЦБ пред дилема: намеса или наблюдение

Натискът върху еврото и върху европейските облигационни пазари доведе до призиви Европейската централна банка да действа. Целта е тревогата да не прерасне в паника. Джим Рийд от „Дойче Банк“ описа ситуацията като „мини паника“ в момент, когато спредовете са се разширили рязко.

Амаро смята, че ЕЦБ е изправена пред труден избор. Тя трябва да успокои пазара, без да влоши условията. Очакването е политиците да следят движението евро–долар. Вероятен сценарий е въздържане от директни опити за влияние върху курса.

Политическата среда също повишава риска. Във Франция приемането на бюджети вече се превръща в тест за стабилността на правителствата. Бюджетът за 2027 г. е одобрен и включва мерки за дефицита. Въпреки това крайната десница на Марин льо Пен остава водеща в социологическите проучвания за 2027 г.

По-слабо евро, по-високи цени: инфлацията се връща в уравнението

Отслабването на еврото може да засили инфлационния натиск. По-скъпите енергийни суровини и вносни стоки пряко се пренасят в цените. Амаро предупреждава, че по-рязък спад на еврото би засилил инфлационния шок. Очакванията са инфлацията да остане повишена и през 2027 г.

Това възражда спомени от предишната дългова криза в ЕС. Някои икономисти остават скептични за повторение на сценария. Рискът обаче расте, ако се комбинират три фактора. Това са по-високи лихви, по-слабо евро и упорита инфлация.

Засега сигналите идват най-силно от Франция. Пазарите обаче гледат към цялата еврозона. Следващите ходове на ЕЦБ и бюджетната дисциплина на големите икономики ще са решаващи за това дали напрежението ще се успокои, или ще се разрасне.

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news