Държавата пуска AI помощник за еврофондове: По-малко формуляри, повече шанс за българските фирми

Министерството на иновациите готви инструмент с изкуствен интелект за кандидатстване по европейски програми, докато ЕК настоява науката и иновациите да се вържат със сигурността, отбраната и реалните нужди на бизнеса.

Държавата подготвя нов инструмент с изкуствен интелект, който да улесни българските компании при кандидатстване за европейско финансиране. Идеята е фирмите да попълват по-бързо формулярите, да получават автоматична обратна връзка и да не представят документи, които администрацията вече притежава.

Това обяви министърът на иновациите Иван Василев по време на парламентарна дискусия за ролята на научните изследвания и иновациите в европейската конкурентоспособност. В разговора участва и еврокомисарят по стартиращите предприятия, научните изследвания и иновациите Екатерина Захариева.

AI инструментът: по-малко бюрокрация, по-лесен достъп до пари

Според министър Василев ключовият проблем е, че фирмите често не знаят какви инструменти за финансиране са налични. Това важи както за националните, така и за европейските програми. Затова държавата трябва да дава по-ясно насочване и по-лесен достъп до процедурите.

Инструментът с ИИ трябва да намали административната тежест. Очакването е компаниите да попълват заявления по-лесно и да се ориентират по-точно в изискванията. Успоредно с това министерството настоява да се подобри достъпът до инфраструктура.

Василев посочи, че България разполага със суперкомпютър. По думите му през следващата година се планира и „фабрика за изкуствен интелект“ BRAIN++. Той подчерта, че тези ресурси трябва да бъдат реално използваеми от изследователи и предприемачи.

Европа пренарежда приоритетите: сигурност, отбрана и технологии с двойна употреба

Еврокомисар Захариева очерта по-категорична линия. По думите ѝ ЕС няма как да бъде независим и конкурентоспособен без силна научна база и иновации. Новият стратегически подход е да се свържат научните изследвания с нуждите на частния сектор, гражданите и геополитическата обстановка.

Затова сигурността и отбраната стават водещ приоритет. Захариева посочи, че за първи път част от „Хоризонт Европа“ се насочва към технологии с двойна употреба. Комисията предлага в следващия програмен период цялата програма да е отворена за подобни технологии.

Пари има, но конкуренцията е жестока: какво означава това за България

Захариева обърна внимание, че Европа изостава при внедряването на иновации в публичните поръчки. По думите ѝ публичните възложители влагат около 0,6% от поръчките в иновации. Това е слаб резултат спрямо конкуренти като САЩ.

Като отговор ЕК подготвя Европейски акт за иновациите. Целта е публичният сектор да работи повече с европейски компании. Василев формулира позицията си ясно. Държавата трябва да бъде първи клиент на технологичните фирми.

Друг проблем е изтичането на компании. По данни на комисаря около 60% от европейските иновативни фирми се придобиват от корпорации извън ЕС. Затова ЕК работи за мрежа от големи компании, които да поемат ангажимент да партнират със стартъпи и да купуват от тях.

Захариева представи и ScaleUp Europe Fund. Фондът трябва да задържи бързорастящи компании в Европа. Той включва 1 млрд. евро по „Хоризонт Европа“ и почти 4 млрд. евро частни инвестиции. Очакването е обаче финансирането да отиде при „върхови“ компании, което поражда риск по-малки пазари като България да бъдат изтласкани.

Комисарят посъветва българските стартъпи да мислят глобално и да търсят решения извън регионалния пазар. Според нея свързването на екосистемите ще помогне и на компании от по-малки държави да имат достъп.

На дискусията бяха повдигнати и опасения, че български фирми рядко печелят финансиране самостоятелно и често успяват само в консорциуми. Захариева отговори, че проблемът е и в броя кандидатури. По думите ѝ твърде малко български компании подават проекти по „Хоризонт Европа“.

Тя призна, че процедурите трябва да станат по-гъвкави и средствата да се отпускат по-бързо. Комисията работи по това, включително чрез повече „анонимни“ оценки. Според Захариева резултатите показват почти никаква разлика спрямо стандартните процедури.

В края тя настоя, че следващата „Хоризонт Европа“ не трябва да бъде с по-нисък бюджет. Захариева подчерта и друго. Ако ЕС не завърши единния пазар, Европа няма шанс да е конкурентоспособна. Според нея фрагментацията остава основният проблем.

Въпреки трудностите тя даде и примери за български успехи. Сред тях са „Ендуросат“, INSAIT и други организации, които печелят финансиране в силно конкурентна среда.

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news