За вчера, с днешна дата: Изцепките на Натаняху рефлектират към нормалните евреи и граждани на Израел

Един нормален разказ за вплитането на миналото в настоящето през погледа на доцент доктор инженер Димитър Бакърджиев

ПРОФЕСОР ДОКТОР НА ТЕХНИЧЕСКИТЕ НАУКИ ИНЖЕНЕР АБРАМ СОЛОМОНОВИЧ САНДЛЕР – МОЙ ПЪРВИ НАУЧЕН И ДУХОВЕН РЪКОВОДИТЕЛ

ПАРТНЬОРИ, КОЛЕГИ, ПРИЯТЕЛИ, ПРИНАДЛЕЖНОСТ КЪМ НАУЧНА ШКОЛА

Завършвайки писанието си за моя първи учител МАРИН КОВАЧЕВ от село Острец Троянско се вгледах в телевизора. Вървеше предаването по БНТ1 имате среща с Диана Любенова. Срещата и беше с любим артист ЕТИЕН ЛЕВИ почетен професор на Нов български университет.

Преживях много приятни и вълнуващи моменти. Водеща и интервюиран с излъчване, красиви като визия, чаровни като изпълнители, духовни личности. Преведоха ни през детството и родата, ГРУПА ТРИК, преподаването. Най-същественото в произхода и развитието, върховите творчески постижения на големия чаровник и блестящ музикант и артист ЕТИЕН ЛЕВИ.

Звърши предаването. Започнах да размишлявам в какво време живеем. Русия, Украйна, Израел, САЩ, Иран. Агресори и отбраняващи се, фили и фоби.

Забравяме миналото, историческите поуки, благодарността, духовността. Бързо се преориентираме в ПРИЯТЕЛСТВАТА. За държавници и УПРАВЛЕНЦИ не ми се говори.

Реших да напиша за забележителен руски евреин, от когото научих много, който ми помогна да тръгна с по-висока скорост към целта която съм си избрал.

1971 година. Синът ни Христо беше навършил година и половина, много забавен, много любвеобилен, здраво хубаво дете. Вече го отглеждаха родителите ми в Острец. Всяко свободно време пътувахме с жена ми Ваня да го видим и му се порадваме.

В работата си напредвах бързо. Бях спечелил конкурс за асистент. Получихме жителство, очертаваше се и перспектива да строим собствено жилище. Бях изкарал едногодишен курс за изучаване на немски език. Спечелил бях конкурс за докторант в МЕИ Москва. Предстоеше ми шест месечна специализация в следващия институт.

За четирите години в катедрата с незабравимия ми колега Жеко Билдирев бяхме чели курсовете по електрозадвижване, които катедрата водеше в електротехническия факултет. Бяхме чели курсовете по автоматично управление на електрозадвижването и автоматизирано електрозадвижване водени по това време от доцент Диньо Минчев, докато той беше на специализация в Швейцария. Много уважаваният и незабравим доцент Иван Стойчев ми предложи да поема четеният от него курс по Електрозадвижване и автоматизация на металорежещи машини като ми предаде пълни записки готвени от него с години.

Предстоеше тоя курс да се обедени с курса по автоматизация в прокатните производства и хартиената промишленост, четени от доцент Хинов и старши преподавател Иван Добровски.

В последствие два пъти печелих едногодишна хумболтова стипендия в Германия ФРГ Брауншвайг. Не заминах, но това е отделна история.

От така казаното се вижда, че трябваше да избирам и решавам многокритериална задача. Не се колебах много, имах подкрепата на родителите си и Ваня.

Последните курсове, за които споменах ставаха база за КУРСА ПО АВТОМАТИЗАЦИЯ НА ПРОИЗВОДСТВЕНИ АГРЕГАТИ, което в последствие и стана. Четох го повече от 30 години. Тая история има и сантимент. Готвеше се голям проект. Повишаване производителността на блуминг слябинг 1150, ръководен от мой земляк професор доктор на техническите науки Цанко Цанков, който в последствие стана РЕКТОР на тогава все още ВМЕИ „Владимир Илич Ленин“.

И така есента на 1971 година се озовах в МЕИ Москва, катедра автоматизированный електро привод. По това време ръководителят на катедрата професор д.т.н. М.Г.Чиликин беше РЕКТОР. Катедрата се ръководеше от професор В.И.Ключев – казак, участник във войната - човек с железен характер. Той ми определи за научен ръководител професор Сандлер.

Имах друго предпочитание. По това време вече се познавах с професор М.М.Соколов от научна конференция в Албена. В.И.Ключев ми обясни, че в момента М.М.Соколов ръководи катедрата по електротермия. Зает е твърде много. Ако искам пълноценно да специализирам най-подходящ ръководител е професор Сандлер.

След 20 години при разпадане на СССР професор КЛЮЧЕВ КАЗАКА е заел по-особена позиция, която не бе одобрявана от мои колеги и сърдечни приятели от катедрата. Никога не съм се месил в тия взаимоотношения. За мен професор Ключев си остана авторитетен учен. Той ми определи най-правилния път на развитие. Имам три негови книги с автограф. Книгата му ТЕОРИЯ ЕЛЕКТРОПРОВОДА е преведена на български език от Стефан Пандуров и се ползва и досега.

Но да се върнем към професор Сандлер. На катедрен съвет бях представен като специализант от БРАТСКА БЪЛГАРИЯ от катедрата на КОЛЯ НАПЛАТАНОВ.

Професор Наплатанов, тогавашният ръководител на катедрата ни беше високо ценен в МЕИ Москва, ЛЕТИ Ленинград и ЛПИ Ленинград. С негова препоръка в тия три института ми бяха осигурени прекрасни условия за специализация.

Професор Сандлер още първия ден ме изслуша внимателно за това, с което започнах писанието си (личните ми предпочитания и това, което се предвиждаше от катедрата).

Предложи да не бързаме с изготвянето на плана за специализацията, да се поопознаем. Първоначално да присъствам на лекциите му. От първите ни контакти почувствах, че откровеността ми му хареса. Професорът беше титуляр на курса ЕЛЕКТРОПРИВОД И АВТОМАТИЗАЦИЯ МЕТАЛОРЕЖЕЩИХ СТАНКОВ. При запознаването ни той четеше и ТЕОРИЯ ЕЛЕКТРОПРОВОДА. Двата курса, които бях чел и следваше да чета нееднозначно го определяха като мой ръководител на аспирантурата ми в Москва.

Без ни най-малко да се засегне честолюбието ми, той ми предложи да насоча работата си към теорията, ТЯ Е ОСНОВАТА НАД КОЯТО ДА НАДГРАЖДАМЕ. Поощри ме, че перспективно на тоя етап за мен е да проуча последните достижения в прокатното производство. Определиха ми работно място близо до кабинета на ръководителя на катедрата. Само след два дни на работното ми бюро се появиха над 50 кандидатски дисертации и автореферати в областта. Професорът предложи в свободните часове от лекциите да работя над дисертациите.

Без излишна скромност ще кажа, че след двата конкурсни изпита за асистент и докторант четенето на лекции в продължение на три години бях понатрупал ерудираност, която научният ми ръководител оцени и започна ЦЕЛЕНАСОЧЕНО ДА НАДГРАЖДА. Само след седмица той гледаше на мен не като специализант, а на свой АСИСТЕНТ. За дни промени обръщението си към мен С ЛАСКАВОТО ДИМА. Няма да скрия, че и аз го уважавах, но и целенасочено влизах под кожата му. Затова ми даде повод обръщението на младият по това време доцент Николай Федотович Илинский. Скоро завърнал се от специализация в САЩ, Николай искрено обичаше и уважаваше ПРОФЕСОРА. Обръщаше се към него с добрий усталый Абрам Соломонович.

Тук ще направя малко отклонение. След 10 години през 1981 година излезе от печат учебника ОБЩИЙ КУРС ЕЛЕКТРОПРОВОДА с автори M.Г.Чиликин и А.С.Сандлер, тогава тия колоси в моята професия вече бяха там горе. Инициативата за издаването беше на Николай вече професор ръководител на Чиликинската катедра. Не съм чел по- прочувствен, по-уважителен предговор от написания от професор доктор на техническите науки Николай Илинский. С Николай и Сергей Козирев само след няколко години имахме дълго почти 20-годишно сътрудничество, голямо приятелство, съвместни проекти и обмен в преподавателско и научно отношение.

С голяма горчивина ще отбележа, че курса АВТОМАТИЗАЦИЯ НА ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ АГРЕГАТИ, който започнах да готвя от тая специализация след две години го четях като редовен курс. През 1989г. написахме в съавторство учебник. Второ електронно издание завърших в началото на 1990 година. По тоя курс се хабилитираха двама мои аспиранти. Единият от тях в алманаха от 2015 година е записал, че е доцент от 1991 година по АВТОМАТИЗАЦИЯ НА ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ АГРЕГАТИ. Само след пет години в биографичната си справка на алманаха от 2020 година пише, че е станал доцент 1991 година по АВТОМАТИЗАЦИЯ НА ПРОИЗВОДСТВОТО. Не ми се ще да коментирам разликата в двете наименования. Грозен е другият факт, че след време като ръководител на катедрата той стана инициатор да отпадне курса по тая дисциплина, по която е станал доцент.

На последващ етап двамата с доцент Билдирев да бъдем изгонени от кабинета ни в девети блок, имуществото ни изнесено, част от него заключено под едни стълбища и до сега. За работно място ни бе определен кабинет в четвърти блок, неудобен за работа и изследвания, далеч от студентите, които ни обичаха и негодуваха от такава гавра. Не е добра атестация за начинаещ ръководител да заживее с мисълта, че ИСТОРИЯТА ЗАПОЧВА С НЕГО.

Направих това отклонение драги приятели-читатели за да направя сравнение с уважението, което се оказва в

МЕИ Москва към дългогодишните преподаватели и безпардонното неуважение станало практика в голяма част от българските университети към основатели на курсове и катедри. Най-неприятно е, че от неуважението към преподавателите последваха срамни акции, санкции към докторантите и дипломантите ни та даже и семействата им. Ако някой се засегне нека си спомни каква е съдбата на доцент Павлитов, на съпругата му, на дипломантите Милен Кръстев, Ясен Горбунов, Валери, Митко и Иво, на докторантите Хартарски, Симеонов, Мадлена и Светлана от колежа в Ловеч, на Надежда Цонева от Севлиево. Близо 15 години, а може би и повече в катедрата почти нямаше защитени дисертации и хабилитации, беше време на голямото ПОГВАНЕ И ЖУЛЕНЕ. Доцент Михо Михов бе допуснат да кандидатства за професура едва през 2012-2013 година, когато беше вече на 65 години и не дишаше във врата на вече порасналият ръководител катедра. Ако той поне малко е поумнял да се поинтересува каква реализация получиха в други университети и реномирани фирми споменатите тогава млади колеги.

Интересувам се и знам, че сега в катедрата има нов климат вее топъл вятър, предстои успешно е завършила на процедурата за професор на Владимир Христов, той работи в перспективни области. Приятно ми е да слушам за успешната реализация на Дочко Цанков и Марин Жилевски – вече колеги доценти. Радвам ви се от сърце млади колеги, но все още не ми се качва по-нагоре от втория етаж на 9-ти блок. Няма да се впускам да опровергавам клюките и интригите по наш адрес с покойния ми вече колега Жеко. Той беше забравен, както беше забравен и Митко Стоичков и Мариана Кавалето. Но катедрата си я обичам, аз съм един от двамата все още живи от ОСНОВАТЕЛИТЕ И. Продължавам да работя и общувам с по-голяма част от низвергнатите. Поумнях. Научих се как да се пазя, особено от тези, на които съм помагал всеотдайно и особено от тези, които са били в досег със СЛУЖБИТЕ. Не се страхувам от ДИШАНЕ ВЪВ ВРАТА. Давам път и се съветвам с младите. Ясен Горбунов направи успешна реализация в Минно-геоложкия и Нов български университет. Той бе председател на държавната изпитна комисия, на която се дипломира моят внук. Запознаха се приятно след защитата му.

Но да се върнем към НАУЧНИЯ МИ РЪКОВОДИТЕЛ ПРОФЕСОР САНДЛЕР, уважението към него, уморяемостта му, която чувстваше и голямата му ЧОВЕЧНОСТ.

Виждах, че професорът работеше на предела на силите си. Беше краят на семестъра, престояха изпити на задочници. Сутрин четеше лекции, следобед провеждаше изпити със задочниците. Предложих му деликатно след лекциите да си почива за час-два. Домът му беше съвсем близо до института. Професорът се зарадва, усмихна се със знаменитата си Сандлеровска усмивка и ми предложи да раздам изпитните въпроси, да следя да няма преписване, да прегледам работите и поставя предварителни оценки. Каза, че в късния следобед ще проведем заедно изпита. Студентите задочници бяха електричари от металургични заводи. За времето, когато присъствах на лекциите им с професора се бяхме ПООПОЗНАЛИ и изпитвахме взаимни симпатии. Наблюдавах как развиват въпросите си. Видях, че двама-трима имат затруднения в развиването, бяха изтеглили късата клечка. Деликатно им подсказах, прегледах работите. Поставих ориентировъчни оценки (леко занижени, някои до половинки).

Дойде професора. Започна изпита след всеки изпитан студент, настроението му се повишаваше, моите половинки се повишаваха до единица.

Дойде редът на тримата, на които подсказах. Професорът прегледа работите им, видя моите оценки и започна да се смее с глас, обърна се към тях и ги запита:

Поставям ви оценките, които Дима ви е поставил, но ми отговорете честно. Каква част от оценките ви се дължат на него и каква на Вас, ще има ли благодарност?

Изпитът приключи бързо. Секретарката на катедрата Маря Сергеевна направи чай и предложи сладки. Тя изпитваше голяма необяснима симпатия към мен (да уточня беше почти на възрастта на майка ми). По-късно разбрах, че симпатиите и са резултат от добрите впечатления, които преди години доцент Хинов е натрупал като аспирант в същата катедра. Пихме чай, ядохме сладки, разказах на Маря Сергеевна за успешната реализация на доцент Хинов като преподавател и ръководител на голям Научноизследователски институт. Разказах, че ми е предложил да обединя курса на професора и курса на Хинов за прокатните производства в един. Професорът в добро настроение ме слушаше одобрително и внимателно. Зададе ми кратък въпрос: Дима какво мислиш в края на днешния ден? Напрегнах се, погледнах, усмихнатите професор и Маря Сергеевна и запитах Абрам Соломонович честен или дипломатичен отговор да Ви дам. Професорът се разсмя с висок глас и отговори. Разбира се, че честно. Отговорих кратко.

За мен днес беше ТЕСТ, от който в голяма степен ще зависи планът за по-нататъшната ми специализация. Последва МАЛАДЕЦ ЗАВТРА БУДЕТ ПЛАН НА ШЕСТ МЕСЕЦА.

На другия ден написахме подробен план включващ пет месеца. Обобщено той включваше основно запознаване с дисертациите и авторефератите по прокатни те производства, след което следваше консултации със специалистите в тази област професор доктор на техническите науки В.П.Бичков, доцент Сергей Козирев и доцент Павел Илич Чурсин - Ветеран от войната. Зададох въпрос, а по вашия курс Абрам Соломонович. Отговорът бе: Дима тоя курс ти вече си го чел. Познаваш го основно, влизаш заедно с мен в лекции, след тях беседваме.

Скоро ще излезе последното издание на учебника ми ще ти го подаря с автограф. Дима, специализантите ходят в библиотеките. Това отнема време. В катедрената библиотека има всички новости. Възприемаме те като свои.

Работи тук сред нас. Така и стана. Само за дни се сприятелихме с Илински, Козирев и други преподаватели от катедрата. Катедрата по това време наброяваше 160 преподаватели и обслужващ персонал. Канен бях на всички катедрени съвети и чествания. Планът ми беше подготвен за пет месеца, а специализацията беше за шест.

Смутено запитах професора: Какво предстои в шестия месец Абрам Соломонович? Професорът се засмя хитро:

Дима, ти познаваш ли професор Аркади Василевич Башарин, Ректор на ленинградски електротехнически институт? Отговорих, че знам за него за графоаналитичните методи, с които се изследват електрозадвижвания със силен нелинеен характер. Познавам и трудовите на част от преподавателите в катедрата му Борцов, Латишко и други.

От ЛПИ имам книгата на Сабинин и Андреев. Професорът продължи. Имаме традиции на успешни специализанти да каним за един месец съпругите. Оставащият шести месец ще включим в плана посещение в Ленинград.

Основното време ще бъде посветено да посетите със съпругата си забележителностите на това северно бижу. Научните и преподавателски задачи ще ги изпълниш за седмица.

Това се случи, съпругата ми дойде. Потресаващото беше, че при първото ми влизане в ЛЕТИ ректорът професор Башарин ръководеше ректорски съвет. Вратата между заседателната зала и стаята на секретарката беше полуотворена. Не чух какво пошепна секретарката на ректора, но много ясно чух как на висок глас той произнесе дошъл е специализант на Абрам Соломонович. Той е асистент на Коля Наплатанов от България, да прекъснем заседанието за половин час и се запознаем с целта на посещението му.

Успешно завърших специализацията си. Часове преди отпътуването ми за България дойдоха първите екземпляри на новия учебник на ПРОФЕСОРА. Получих екземпляр с автограф, ползвам го и досега. Завърнах се в България с подготвени материали за половината от дисертацията си. На раздяла Абрам Соломонович с известна тъга сподели, че искрено би се радвал да защитя като негов докторант в неговата област, но перспективата е в големия проект ръководен от професор Цанков.

Аспирантура в Москва означаваше време и средства. Само след една година дойдох отново в Москва на специализация по конкретни задачи в проекта ръководен от професор Цанков. След още година и половина дисертацията ми беше завършена и изпратих автореферат в катедрата в Москва. Получих отличен отзив изготвен от доцент Козирев. Сергей не само ми изготви отзива, но изпрати автореферата в Ленинград и оттам получи положителна оценка. Защитих успешно, хабилитирах се, станах ръководител на катедрата. На трима ръководени от мен докторанти Сергей Козирев направи отлични отзиви на авторефератите. В МЕИ Москва след 1980 година ръководител на катедрата стана професор д-р Илински. След това той стана декан на Факултета и академик на Руската Федерация. След Николай ръководител на катедрата стана Сергей Козирев. Сключихме договори по научни проекти, обменяхме студенти, специализанти и докторанти. Това продължи до промените у нас и разпада на СССР. Даже и след разпада през 1995 година бях поканен на едномесечна специализация изцяло на разноски на катедрата им. Билета до Москва и обратно го плати по свой договор доцент Пани Карамански. Такива бяха времената тогава, билета се плащаше от поканената страна.

Беше много емоционално месечното ми пребиване. Беше повече от успешно в научен преподавателски и емоционален план. За него, за колегиалността, приятелството и съвместната работа с Николай Сергей и резултатите ще напиша специално.

Завършвам така, мой първи научен ръководител и голям учител е професор доктор на техническите науки Абрам Соломонович Сандлер, почитам го и като мой духовен баща. Много съм чел и знам и за други евреи, в т.ч. генерали от Втората световна война.

Конкретни неща знам за Маршала от авиацията на Съветския съюз летеца Евгени Савицки, баща на космонавтката Савицкая. Разказвал ми е неговия заместник началник на оперативното управление на пета въздушна армия Иван Григориевич Банников, живял последните години на 20 век в Тираспол, Приднестровска Молдовска Република.

На Роман Кулеский – специалист по цифрово управление на електрозадвижвания написах препоръка за професор при емигрирането му в Израел.

Събитията от последните години определиха известен негативизъм към евреите.

Изцепките на Натаняху рефлектират към нормалните евреи и граждани на Израел.

Почитател съм на балета, операта и оперетата. В артистичните среди на Русия мога да посоча десетки имена на руски евреи. Във фигурното пързаляне, особено в танцовите двойки модата се диктува от евреи. С удоволствие гледам техните изпълнения. Тия евреи са се родили, израснали, реализирали и останали докрай в Русия. Не съм еврофил, умерен русофил съм и принадлежа на научната школа на катедрата по електропривод на московския енергетически институт.

Април 2026 година, София, доцент доктор инженер Димитър Бакърджиев

Още новини в категория Гласове

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news