Антибиотиците вече не работят: България с 58% резистентност при опасни болнични бактерии

Данни от национален форум в София показват рекордни нива при Клебсиела и Ацинетобактер, ръст на употребата на антибиотици и риск от недоотчитане на болнични инфекции.

В България антибиотичната резистентност вече не е абстрактен медицински термин. Тя се превръща в реална заплаха за лечението на инфекции след операции и при тежко болни пациенти. На научен форум в София участници разказаха за случаи на успешно преминали операции, последвани от фатални инфекции. Причината е бактерии, които не се повлияват от стандартни лекарства.

Антимикробната резистентност означава, че бактериите се приспособяват към антибиотиците. Не тялото става „имунизирано“, а микроорганизмите. При честа или неправилна употреба по-слабите бактерии загиват. Оцеляват най-устойчивите. Те се размножават и превръщат познати инфекции в трудни за овладяване.

Форумът бе организиран от Българската асоциация „Единно здраве“. Той се проведе с подкрепата на Министерството на здравеопазването. Участва и Националният център по заразни и паразитни болести.

Рекордни нива при ключови бактерии

Изнесените данни поставят България сред най-засегнатите държави в ЕС. Страната е на първо място по резистентност на Klebsiella pneumoniae към карбапенеми. Показателят е 69% за 2025 г. Това са антибиотици, които често се използват като последна линия при тежки инфекции.

При Acinetobacter baumannii картината е още по-тревожна. Резистентността достига 92%. Пред България са само Гърция и Хърватска по този показател.

Расте и устойчивостта при Streptococcus pneumoniae. За последните пет години резистентността към еритромицин се е удвоила. Тя вече е 41%. Устойчивостта към оксацилин е нараснала от 11% на 23%.

6 от 10 щама са устойчиви на стандартно лечение

На европейско ниво композитният индекс на антимикробната резистентност за България е 58%. Средното за ЕС и ЕИП е 22%. Индексът измерва средния дял на устойчивите бактерии сред най-честите и опасни причинители на инфекции.

Стойността 58,6% означава, че близо 6 от всеки 10 изследвани бактериални щама у нас са устойчиви на стандартната терапия. Това намалява шансовете за бързо и ефективно лечение. Увеличава и риска от усложнения при хоспитализирани пациенти.

Повече антибиотици, повече грешки, повече риск

Експертите посочват основна причина. Това е нерационалната употреба на антибиотици. Между 2019 и 2024 г. тя е нараснала с 8%.

СЗО препоръчва 65% от предписванията да са от „достъпната“ група антибиотици. Това са медикаменти, които трябва да се използват масово при ясни индикации. В България делът им е 22% в болниците и 42% извън болниците.

Специалистите твърдят още, че около 19% от антибиотиците, изписани от общопрактикуващи лекари, не отговарят на утвърдените указания.

Проблеми се виждат и в реимбурсната политика. В списъка с лекарства за деца до 7 години, платени от здравната каса, попадат предимно антибиотици от по-високи резервни групи. Това е вместо препарати от „достъпната“ група на СЗО.

Болничните инфекции може да са повече от отчетеното

Експертите отчитат и разминаване при докладването на инфекции, свързани с медицинското обслужване. Официалните данни за интензивните отделения у нас са 3%. Средното за ЕС е 7,1%. Международни анализатори обаче оценяват реалния дял около 8%.

Това би означавало приблизително 144 хиляди заразени пациенти годишно. Изчислението е при около 1,8 милиона хоспитализации.

Координаторът по европейски проект Мария Лопез коментира, че ниските нива най-вероятно показват слабости в диагностиката. Не доказват по-нисък реален риск.

По думите на епидемиолога проф. Цонко Паунов някои болници се въздържат да обявяват случаи. Причината е страх от санкции и репутационен удар. При експертни проверки обаче нивата се доближават до очакваните. Те стигат около 30% в интензивни отделения. В хирургията са около 10%. Средно за болницата са около 5%.

Специалистите отчитат напредък с новия „Национален план за борба с антимикробната резистентност 2026–2029 г.“. Въвежда се и задължително електронно предписване на антибиотици. Паралелно с това експертите предлагат меморандум с мерки. Сред тях са превенция на болничните инфекции като управленски приоритет, по-добро обучение, подход „Единно здраве“, работещи терапевтични ръководства и национален списък с основни антибиотици с гарантирана държавна наличност.

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news