„Счупване“ на модела: Как градът започна да купува храна директно от фермерите

В България има само 21 организации на производители, а прекупвачите диктуват цените. Нови потребителски кооперации и платформи обаче правят къса верига – от полето до дома за 24 часа.

Българските фермери рядко се обединяват. Това е стара тема, но ефектът ѝ е все по-видим в цените и качеството. В ЕС кооперативите са инструмент за пазарна сила. Те дават обем, по-добри договори и по-високи доходи за производителите. В България недоверието към кооперирането остава силно.

Официалните данни показват, че у нас има едва 21 организации на производители. Това се случва въпреки европейските стимули за сдружаване. Когато фермерът продава малки количества, той е слаб в преговорите. Често продава с минимална надценка на прекупвач. След това продуктът минава през още ръце. Така цената за крайния клиент расте, а връзката с истинската фермерска храна се губи.

Изход все пак се появява. В някои случаи не фермерите „чупят“ модела, а потребителите. Те се организират сами и си създават канал за покупка на фермерска цена. Паралелно с това, социалните мрежи и куриерските услуги се превърнаха в мост между село и град.

Потребителска кооперация „Благоденствие 2025“: храна на себестойност

Един работещ пример е кооперация „Благоденствие 2025“. Инициативата е регистрирана в края на 2025 г. и се движи основно от Румен Янков. Моделът е различен от обичайното. Членовете са потребители, които плащат годишна такса. След това купуват български плодове, зеленчуци и пакетирани стоки без търговска надценка. Това означава покупка на фермерска цена.

По думите на Янков кооперацията е собственост на кооператорите. Решението е продукцията за членовете да се предлага на себестойност. Целта е проста. Да има стимул хората да пазаруват вътре в кооперацията. Така спестяват, а в същото време получават проследима храна от български производители.

През 2025 г. годишната такса е 120 лева. За една година кооперацията достига 100 членове и работи с около 30 български производители. Поръчките се правят през онлайн форма, публикувана всяка седмица във Facebook. Има доставки до София, Пловдив и Варна. За 2027 г. се планира добавяне на Велико Търново и Бургас. Продукти могат да купуват и хора, които не членуват. Те плащат пазарни цени, без отстъпката за кооператорите.

„От полето до дома за 24 часа“: скорост срещу търговска верига

Амбицията на кооперацията е доставка до дома в рамките на едно денонощие. Янков дава пример с кайсии от района на Тутракан. Плодът се бере, товарът тръгва следобед и на следващия ден стига до София. До края на деня се разнася по адреси. Така плодът стига от дървото до клиента за 24 часа.

Сравнението с търговската мрежа е неизбежно. В магазините плодовете често се берат преди пълна зрялост. Причината е логистика и по-дълъг срок на съхранение. Зеленчуците и плодовете стоят в хладилни бази. Това пази външния вид, но влияе на вкуса.

Кооперацията работи само с производители. Янков посещава стопанствата лично. Ако установи, че отсреща стои прекупвач, прекратява контактите. Фокусът е върху по-млади фермери, които развиват овощарство и ягодоплодни насаждения. Сред търсените продукти през лятото са малини от района между Русе и Тутракан.

Кооперацията планира и следваща стъпка. Тя подготвя доставки на месо и месни продукти. Има нужните документи и регистрирано хладилно камионче.

Платформи, мобилни магазини и Facebook: паралелната логистика на храната

Освен кооперации, има и платформи за директни доставки. Farm2home работи с производители на плодове и предлага доставки до адрес в София. Заявките се правят през Messenger. „Домашница“ също предлага фермерски продукти и доставки. Има опция за вземане от магазин в София. Доставки за страната се правят през куриер.

Животновъдният сектор също търси директен път. Националната асоциация на овцевъдите и козевъдите подготвя мобилни и собствени магазини. В сектора вече има кооперативен продукт – „Сиренето на фермерите“. Зад него стоят три кооператива и над 450 овцевъди и козевъди. Продуктът е от 100% българско овче мляко. Върху опаковките има QR код за проследимост.

Друг пример е кооперативът „Черната овца“. Той се формира в кризисна 2024 г., когато изкупните цени падат под себестойност. Четири фирми се обединяват. Така събират 5500 овце и концентрират над 10% от преработеното овче мляко в страната. Това им дава по-силна позиция пред мандрите. Според Александър Алексиев кооперативът постига увеличение на изкупната цена с 20–25%, до 1.30–1.40 евро на литър. Продуктите се продават чрез мобилен камион в Пловдив и онлайн магазин, с доставки чрез куриер и запазване на студената верига.

Социалните мрежи затварят кръга. Групи във Facebook вече действат като неформална къса верига. Пример е общността „От двора на баба“, която събира над 153 000 души. Моделът работи, но има цена. Доставката понякога излиза по-скъпа от продукта.

Държавната подкрепа за кооперативите се обсъжда, но според обявени планове реални стимули се очертават чак за 2028 г. До тогава пазарът се пренарежда отдолу нагоре. От потребители, предприемчиви фермери и логистика, която не чака разрешение.

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news