Д-р Георги Стайков: Децата формално са в училище, но не участват в учебния процес

Експерт от МОН предупреждава за масово „ходене до училище“, шумни класни стаи и дълбоки разлики между училищата – проблем, който вече има точни данни.

Изследването PISA отново постави българското образование под лупа. Данните не просто потвърждават стари подозрения. Те очертават конкретен, измерим проблем.

Главният експерт в Института по образование към МОН д-р Георги Стайков заяви пред БНТ, че ключовата слабост е дисциплината и реалното присъствие в учебния процес. По думите му много ученици формално „са“ в училище, но не участват в часовете.

„Ходят до училище“, но не влизат в трудните часове

Според Стайков значителна част от децата пропускат точно предметите, които ги затрудняват. Това най-често са математика, български език и литература и английски език.

Около 40% от учениците посочват, че при възможност не посещават часовете, които са им трудни. Това означава, че натрупването на пропуски започва рано и се задълбочава с времето. Така базовите знания остават недостигнати.

Експертът подчерта, че системата не трябва да допуска деца без елементарна грамотност и математически умения. По думите му всяко дете може да достигне поне базово ниво. Оттам нататък може да надгражда.

Той даде за пример най-успешните образователни системи. Общият принцип при тях е ясен. Те не оставят нито едно дете назад.

Разликата между училищата се превръща в разлика в шансa

Стайков посочи и втори системен проблем. Това е неравенството между училищата.

Той формулира темата директно. Ако детето е в добро училище, шансът за добро образование е висок. Ако е в слабо училище, проблемите се трупат.

Експертът напомни и целта на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Най-близкото до семейството училище трябва да бъде и най-доброто. Така няма да има големи разлики между отделните училища. Няма да има и драстични разлики в резултатите.

Шумни класове и по-малко ангажирани родители

Дисциплината в клас се очертава като тежка пречка за учене. 42% от българските ученици казват, че в часовете по природни науки е шумно. Те не могат да се съсредоточат.

Стайков подчерта, че отговорността не е само на учителите. Тя е споделена и с родителите.

По негови думи интересът на родителите е спаднал. Ако преди около 70% са следели какво се случва в училище, сега делът е около 60%. Разликата изглежда малка. Но в мащаб тя означава хиляди деца с по-слаб контрол и подкрепа.

Той цитира и Андреас Шлайхер, един от създателите на PISA. Според него дори простият въпрос „Какво прави днес в училище?“ може да подобри представянето на детето. По-силен ефект има интересът към материала и домашните.

От зубрене към умения за реални ситуации

Експертът настоя образованието да се отдалечи от механичното запаметяване. Фактите са леснодостъпни. По-важно е как учениците ги разбират и използват.

Той даде пример със задачи от PISA. Там от учениците се иска да прилагат математика в житейски контекст. Те трябва да свържат информацията с реална ситуация. След това да вземат обосновано решение.

Посланието е ясно. Проблемът вече не е невидим. Данните показват къде системата губи учениците и какво трябва да се промени.

ВЛЕЗ В НАШАТА FACEBOOK ГРУПА - НОВИНИТЕ НЕ СПЯТ! Бъди информиран! | P26.bg

Още новини в категория Интервю

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news