Христанов: Санкцията на „Кауфланд“ не гарантира по-евтини храни

Иван Христанов предупреждава, че санкцията на КЗК може да бъде прехвърлена към клиентите или доставчиците, а ключовият тест ще е в съда.

Глобата от близо 76 млн. евро, наложена на „Кауфланд“ от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), може да не остане само проблем за веригата. Според бившия министър на земеделието Иван Христанов рискът е цената да бъде прехвърлена към хората или към фирмите по веригата на доставки. Той коментира темата в предаването „Офанзива с Любо Огнянов“.

Христанов заяви, че подобна санкция не означава автоматично по-ниски цени или по-добри условия за производителите. По думите му търговецът има два основни механизма. Първият е да вдигне цените към клиентите. Вторият е да натисне доставчиците за допълнителни отстъпки.

Кой ще поеме удара: клиенти или доставчици

По оценка на Христанов веригите рядко поемат подобни разходи директно. Той прогнозира, че те търсят начин да „избият“ сумата чрез ценовата политика. Това може да се случи като по-високи цени на рафта. Може да се случи и чрез по-ниски изкупни цени към доставчиците.

Христанов посочи и друг проблем. Доставчиците често не говорят публично. Според него причината е страх от последици в отношенията с големите вериги.

КЗК, повторяемите нарушения и въпросът за пропорционалността

Бившият министър определи за изненадващи и размера, и момента на санкцията. Той даде контекст с предишни глоби. През 2016 г. те са били 80 000 евро. През 2020 г. са били 176 000 евро. През 2025 г. са били 256 000 евро. По думите му част от тези санкции са били отменяни или обжалвани.

Според него през последните 10 години КЗК е установявала сходни нарушения. Той подчерта, че това не е тема само за една верига. Христанов добави, че подобни въпроси се поставят и в други чувствителни сектори. Той посочи храни, горива и мобилни услуги.

От „Кауфланд“ определиха глобата като прекомерна. Компанията заяви, че санкцията пренебрегва европейските стандарти за пропорционалност.

Решението е в съда, а залогът е доверие в регулатора

Според Христанов ключовият въпрос е дали санкцията ще издържи при съдебно обжалване. Той предупреди, че отмяна в съда ще има по-широк ефект. По думите му това би обезсмислило закона и работата на КЗК.

Той направи паралел с други държави. Христанов посочи глоба от 162 млн. евро за полската „Бядронка“ през 2020 г. Той даде и пример с 38 млн. евро за френската „Льоклер“ през 2024 г. По данни, които цитира, в ЕС за три години са наложени глоби за около 42 млн. евро при 754 случая.

Христанов постави и тема за институционалния тон. Според него е притеснително, когато министър на икономиката говори така, че да звучи като позиция на независим регулатор.

В коментара си той даде и данни за рентабилност. По думите му „Кауфланд“ в България отчита печалба от 4,8% от оборота. „Лидл“ е с 4,4%. За сравнение той посочи 3,8% за „Кауфланд“ в Румъния. Той цитира и 3% за финландската Kesko. Даде 2% за нидерландската Ahold и полската „Бядронка“. Посочи и 1% за френската Carrefour.

Христанов настоя средствата от подобни санкции да не остават само в бюджета. Според него те трябва да стигат до засегнатите производители и преработватели. Окончателната оценка, по думите му, ще зависи от съда и от доказателствата по случая.

Още новини в категория Интервю

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news