Шишков след трагедията на „Тракия“: Опозицията ни притиска да плащаме чужди грешки

Регионалният министър очерта хронологията на провалената интелигентна система, обяви нов координационен център и посочи първите данни за причините за катастрофата с 12 жертви.

Катастрофата на магистрала „Тракия“, при която загинаха 12 души, изостри политическия тон в София. Регионалният министър Иван Шишков заяви по БНТ, че част от опозицията използва трагедията за атака срещу управление, което е на власт от шест месеца.

Според него настоящият кабинет се оказва принуден да се „оправдава“ за решения и пропуски, натрупвани в продължение на 15 години. Шишков подчерта, че правителството ще представи фактите за наследените проблеми. В момента премиер на България е Румен Радев, бивш президент, а институциите са под натиск да покажат бързи резултати.

„Интелигентната“ система, която се провали

Шишков посочи конкретна хронология за проекта за интелигентна транспортна система по магистралата. По думите му договор е подписан още през 2016 г. Финансирането е било осигурено, а процедурите са вървели през 2018 г. Договорът е финализиран през 2020 г.

Министърът твърди, че продуктът, който е доставен по този договор, е бил некачествен. Затова през април 2022 г. договорът е бил прекратен. Според Шишков това се е случило преди сегашното управление и кабинетът няма как да носи отговорност за изпълнението му.

Той уточни, че прекратените договори са отделен казус. Новата обществена поръчка е за координационен център. Самата интелигентна система е заложена като бюджетен разход за 2027 г.

Ново звено за пътна безопасност и използване на тол данни

Регионалният министър заяви, че правителството планира различен модел за управление на пътната безопасност. По думите му има решение на Министерския съвет от 10 септември за създаване на ново звено, което да координира дейностите.

Идеята е в структурата да се обединят различни елементи, включително ресурсите на толсистемата. Шишков подчерта, че тол инфраструктурата днес е насочена основно към такси и глоби. Същевременно тя разполага с данни, които могат да се използват по-широко.

Министърът описа целта като превенция, а не реакция след инцидент. Той даде пример с възможност за засичане на опасно и нелогично шофиране по трасе. След това водачът може да бъде спрян от МВР. За това, по думите му, е нужен софтуер и развитие на системата.

Първите данни за катастрофата и спорът за реакцията при мъгла

На въпрос кой трябва да понесе политическата отговорност Шишков посочи, че първоначалните данни не сочат дефект в пътя. Според него информацията до момента е, че настилката е била в добро състояние. Вероятната причина според първите версии е превишена скорост.

Той коментира и дебата дали АПИ е трябвало да предупреди шофьорите при мъгла. По думите му сегашната система не работи превантивно. Тя реагира след настъпило събитие или след сигнал. Шишков заяви, че при бъдеща дигитална система предупрежденията и действията ще се случват автоматизирано.

Министърът засегна и темата за зимното поддържане. Той обясни, че при температура около 3 градуса не е нужно обработване на пътя. По думите му обработка се прави при падане под нулата. Той добави, че при обявяване на режим за зимно поддържане започват плащания към фирмите, дори без снеговалеж.

Тунели, ремонти и нови магистрали на концесия

Шишков коментира и ремонта на тунел „Топли дол“. По думите му договорът е сключен през втората половина на 2023 г. Временната организация на движение е предвиждала преминаване през другата тръба. Не е била заложена обиколна схема.

Той заяви, че впоследствие е възникнал проблем с подпорна стена при Витиня. Реакцията по него е била забавена. Ремонтът е стигнал до средата, след което строителят е изведен от обекта в средата на 2025 г.

По отношение на бъдещите проекти министърът посочи липса на качествено проектиране през годините. Кабинетът цели първо да се проектират трасетата. След това да се търси публично-частно партньорство за строителството.

Шишков каза, че идеята е до 2027 г. проектирането да напредне достатъчно. Тогава различни трасета могат да се предложат на концесия. Сред посочените проекти са пътят Монтана–София с тунел под Петрохан, магистрала „Рила“, трасето Русе–Маказа, обходът на Бяла и магистрала „Черно море“.

„Те са повече, отколкото тези, които имаме. Ето това е проблемът“, обобщи министърът.

Още новини в категория Интервю

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news