(СНИМКИ) Curiosity попадна на „пчелна пита“ на Марс: гигантско поле от шестоъгълни структури обърка учените

Роувърът засне 360-градусова панорама от Valle Grande на връх Шарп. Полигоналните клетки са 4–8 см и се простират до хоризонта, а екипът тества няколко сценария за произхода им.

Марсоходът Curiosity регистрира едно от най-необичайните си наблюдения на Марс. Апаратът попадна на огромна зона, покрита с правилни многоъгълни структури. Релефът напомня гигантска пчелна пита.

Подобни шарки са засичани и преди. Но този път мащабът е различен. Полигоналният „десен“ изглежда непрекъснат. Той се простира докъдето стигат камерите на роувъра.

Откритието е направено при изкачването към връх Шарп. Районът е в пресечена местност, наречена от екипа Valle Grande. Всяка клетка в мрежата е с диаметър между 4 и 8 сантиметра.

Снимка: NASA/JPL-Caltech/MSSS

Какво видя Curiosity във Valle Grande

Curiosity описва терен, който не е ограничен до една малка „петна“ от структури. Мрежата покрива и равни участъци. Тя се вижда и по по-стръмните склонове.

Особено показателен е участъкът около скално възвишение, наречено Мирафлорес. То е с височина около шест метра. И там многоъгълните форми продължават, без видимо прекъсване.

Това контрастира с по-ранни находки. Досега подобни образувания по-често изглеждаха изолирани. Сегашната зона изглежда като цял „килим“ от геометрия.

Панорамата, която промени картината

Данните стават публично известни след 360-градусова панорама. Тя е заснета от Curiosity в средата на юни 2026 година. Снимката показва плътност и запазеност на детайлите, които не са били очаквани.

Първоначалните наблюдения от орбита са описвали зоната като сравнително гладка и светла. Това е създало друго впечатление. На терен картината се оказва много по-сложна.

Изненадата е отчетена и от екипа на Лабораторията за реактивно движение в Пасадена. Там анализират данните и планират следващите стъпки.

Снимка: NASA/JPL-Caltech/MSSS

Инструментите в действие и големият въпрос

За да разберат произхода на структурите, учените използват няколко инструмента. Макрокамерата MAHLI снима отблизо ръбовете и „клетките“. APXS измерва химичния състав на повърхността. ChemCam използва лазер за анализ на елементи.

Екипът сравнява състава по повдигнатите ръбове с този във вътрешността на клетките. Така се търсят разлики, които да издадат механизма на формиране.

На този етап има няколко работни хипотези. На Земята подобни полигонални шарки често се появяват при свиване и напукване на кал. Това става при пълно пресъхване на водонаситен материал. Други сценарии включват замръзване и размразяване. Обсъжда се и натиск от утайки, който изтласква течности нагоре.

Разгадаването на механизма е важно за по-голямата картина. То може да помогне за възстановяване на климата в кратера Гейл преди милиарди години. Това е период, когато в района вероятно са съществували активни езера и реки.

Още новини в категория Технологии

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news