WSJ: Европа изостава в космическата надпревара! Украйна остава зависима от Starlink

Европейският съюз се опитва да създаде собствен конкурент на Starlink, но проектът се сблъсква със сериозни препятствия. Брюксел иска да намали зависимостта си от сателитната система на Илон Мъск. Последните ограничения на Starlink за Украйна направиха този въпрос още по-спешен. Според The Wall Street Journal (WSJ) обаче европейските планове се забавят не само заради технологичните предизвикателства, но и заради бюрокрацията.

ЕС разработва новата сателитна мрежа IRIS². Проектът предвижда изграждането на система от 348 спътника.

Стойността му се оценява на приблизително 17,5 млрд. долара. Първите изстрелвания са планирани за 2029 година.

Това означава, че Украйна няма да получи бърза европейска алтернатива на Starlink.

Бюрокрацията спъва европейския космически проект

Европейската комисия вече е сключила договор с консорциума SpaceRISE.

В него участват три големи сателитни оператора – Eutelsat, SES и Hispasat.

Компаниите трябва да изградят инфраструктурата на IRIS². Системата е предназначена за сигурни правителствени, граждански и отбранителни комуникации.

Според WSJ обаче проектът продължава да се сблъсква с административни трудности.

Сред проблемите са финансирането и разпределението на договорите между участващите компании.

Серж Платар от френската Фондация за стратегически изследвания предупреждава за възможни нови забавяния.

Той припомня историята на европейската навигационна система Galileo.

Тя започна да предоставя услуги близо десетилетие по-късно от първоначално планираното.

348 европейски срещу над 11 000 спътника на Starlink

Разликата между европейските възможности и системата на SpaceX остава огромна.

Starlink вече разполага с над 11 000 спътника. Това позволява на компанията да осигурява широкомащабно покритие и голям комуникационен капацитет.

Европейският оператор OneWeb, който е част от Eutelsat, има приблизително 650 спътника.

Това е единствената действаща европейска широколентова мрежа от този тип в ниска околоземна орбита.

Разликата не е само в броя на спътниците.

Според WSJ оборудването на OneWeb е по-обемисто, по-тежко и изисква повече електроенергия.

Това затруднява използването му в условията на фронтовата линия.

Украинските военни се нуждаят от компактни и мобилни терминали. Те трябва да работят надеждно при постоянно променящи се условия.

Украйна не може просто да смени антените

Дори Европа да предложи подходяща сателитна услуга, преминаването към нея няма да бъде лесно.

Терминалите на Starlink не са съвместими с конкурентните мрежи.

Това означава, че съществуващото оборудване не може просто да бъде пренастроено за друга система.

Ще бъде необходима подмяна на хиляди устройства.

Процесът ще изисква допълнително финансиране, доставка на оборудване и обучение на персонала.

За армия, която води активни бойни действия, подобна промяна е сериозно логистично предизвикателство.

Ограниченията на Мъск разкриха опасна зависимост

Последните събития показаха колко важна е сателитната връзка за украинската отбрана.

През октомври SpaceX въведе ограничения за определени военни терминали, използвани от Украйна.

Според публикации на WSJ решението е било взето от Илон Мъск.

Ограниченията са засегнали част от операциите с безпилотни апарати.

Те са създали затруднения както за нападателните дронове, така и за някои системи, използвани срещу руски въздушни атаки.

Случаят предизвика тревога сред украинските власти и европейските партньори на Киев.

Той постави въпроса дали критична военна инфраструктура трябва да зависи от решенията на една частна компания.

Govsatcom – временно решение, но не и заместител

В краткосрочен план Европейският съюз разглежда възможността да предостави на Украйна достъп до Govsatcom.

Това е европейска система за споделяне на сателитни комуникационни ресурси между държавите членки.

Тя позволява използването на наличен капацитет за правителствени и други чувствителни комуникации.

Възможностите ѝ обаче са различни от тези на Starlink.

Govsatcom не е изградена като пряк заместител на масовата сателитна интернет услуга на SpaceX.

Особено сериозни са ограниченията при мобилните приложения и операциите с дронове.

Европейската комисия планира през 2027 година да разшири услугите с допълнителен търговски сателитен капацитет.

Това може да подобри възможностите за комуникация, но няма автоматично да реши всички проблеми на украинската армия.

Първите спътници на IRIS² се очакват през 2029 година

През август 2026 година Европейската комисия и консорциумът SpaceRISE постигнаха ново споразумение за проекта.

То предвижда разширяване на мрежата до 348 спътника.

От тях 330 ще бъдат в ниска околоземна орбита, а 18 – в средна.

Целта е да се осигури по-голям капацитет за сигурни комуникации.

Първите изстрелвания са планирани за 2029 година.

Пълното предоставяне на услугите се очаква през 2030 година.

Дори този график да бъде спазен, европейската система няма да може да замени Starlink в близките години.

Европа търси независимост, но времето не е на нейна страна

Проблемът далеч не засяга само Украйна.

Европейските държави все по-често разглеждат сателитните комуникации като критична инфраструктура.

Те са важни за отбраната, управлението на кризи и работата на държавните институции.

Зависимостта от външни доставчици може да създаде сериозни рискове при международни конфликти.

Затова ЕС се стреми да изгради собствена система, която да осигурява по-голям контрол върху комуникационните услуги.

Това обаче изисква огромни инвестиции, технологичен капацитет и политическо съгласие.

Докато Европа подготвя своята сателитна мрежа, Украйна остава силно зависима от Starlink. IRIS² може да промени ситуацията в бъдеще, но първите ѝ спътници няма да бъдат изстреляни преди 2029 година. А дотогава решенията на SpaceX ще продължат да имат сериозно значение за комуникациите на украинската армия.

Още новини в категория Технологии

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news