Жак Сапир: ЕС няма да се откаже от руския газ – без него индустрията ще плати цената

Френският икономист предупреждава за комбинирана енергийна и индустриална криза след разрушенията в Персийския залив. Според него Европа ще купува руски газ, но по-скъпо, а САЩ вече нямат капацитет за оръжия за Украйна.

Криза на доставките: не само горива, а суровини за индустрията

Френският икономист Жак Сапир описва задаваща се глобална криза, която вече не може да се обясни само с поскъпването на горивата. По думите му става дума за шок в предлагането, който засяга около 12–14% от общото производство. Проблемът обаче се разширява, защото петролът и газът не са само енергия. Те са и базови суровини за нефтохимията и газохимията.

Сапир посочва, че от тях зависят пластмасите, торовете и част от критичните материали за високите технологии. Той напомня, че пазарът на петрол не е „единен“. Има десетки разновидности, а тежките сортове са ключови за химическата промишленост. Именно там дефицитът може да достигне около 40%, защото Персийският залив е сред основните производители.

Според него това вече се вижда през цените на торовете. Като пример дава карбамида в САЩ. В рамките на седмици цената му според него е скочила от 358 долара на тон до над 720 долара. Това води до промени в земеделието, включително пренасочване от царевица към соя. Той предупреждава за последици за хранителната и текстилната индустрия.

Русия печели от дефицита, а ЕС рискува да остане на опашката

Сапир твърди, че Русия може да излезе сред печелившите от тази ситуация. Причината е промяната в търсенето на сортове петрол, които могат да заместят липсващите по-тежки варианти. По думите му руският „Уралс“ вече се търгува с премия спрямо „Брент“. Той говори за разлика от 15–20% и за реални сделки на по-високи нива.

По тази логика азиатските пазари поглъщат значителна част от руското производство. Той описва натиск в Индия и други големи потребители, които търсят суровина за нефтохимията. В този контекст Сапир прогнозира, че Европа може да се сблъска с двоен проблем. От една страна тя заявява отказ от руски въглеводороди. От друга страна рискува физически да няма достатъчно количества, ако те се насочат към Азия.

Икономистът допълва, че кризата няма да отмине бързо. Той я свързва с войната и разрушенията на добивни и преработвателни мощности в Персийския залив. Цитира оценки за възстановяване между година и половина и пет години, в зависимост от държавата и инсталациите.

„Европа винаги ще внася руски газ“ – но по-скъпо

Най-категоричната теза на Сапир е, че Европейският съюз няма реалистичен път към пълно отказване от руския газ без тежка индустриална цена. Според него ЕС „винаги ще внася руски газ“, включително чрез посредници. Той дава пример с покупки от Азербайджан и поставя въпроса за проследимостта на произхода при смесване в тръбопроводи.

По думите му газът от САЩ е значително по-скъп. Той посочва разлика от около 60% спрямо руския газ. Норвежкият газ е сравним по цена, но количествата не достигат. Средиземноморските източници имат ограничен капацитет. Алжир може да увеличи добива умерено, но не и достатъчно.

Сапир предупреждава, че ако руският газ влиза през посредници, сметката ще се вдигне. „Газпром“ няма причина да прави отстъпки, а посредниците ще добавят марж. Резултатът според него е предвидим. Европа ще плаща повече за ресурс, от който трудно може да се лиши.

Оръжия за Украйна: парите не решават проблема

Сапир коментира и деблокирания от ЕС заем за Украйна. Според него той няма да промени хода на войната. Причината не е само финансова. Той твърди, че пазарът на оръжия е ограничен, а САЩ са спрели доставки, включително такива, платени от европейците.

Като аргумент изтъква изчерпване на американските запаси заради конфликт в Близкия изток. Според него за кратък период са изстреляни количества, равни на години производство на ракети за противовъздушна отбрана. Така приоритет става възстановяването на собствените складове. Той прогнозира забавяния от две до три години и повече, включително за европейски поръчки.

Изводът му е ясен. Европа се сблъсква с границите на стратегията да разчита на външни доставчици, когато глобалното търсене надвишава възможностите за производство.

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news