14 март 1883: Умира Карл Маркс – мислителят, променил политиката и икономиката на Европа

От срещата с Енгелс до „Капиталът“: как Маркс формулира диалектическия и историческия материализъм и защо темата за „отчуждения труд“ остава актуална.

На 14 март 1883 г. умира Карл Маркс – германски философ и икономически мислител. Идеите му оставят траен отпечатък върху политическите движения в Европа. Те променят и начина, по който се говори за труд, собственост и социални отношения.

Маркс завършва гимназия през 1835 г. След това учи в университетите в Бон и Берлин. В ранните си години е близо до младохегелианците. По-късно заема по-радикални позиции. Животът му минава през поредица от преследвания и изгнания. Това го отвежда до Лондон, където остава до смъртта си.

От Париж до Лондон: пътят на изгнанието

През лятото на 1844 г. в Париж Маркс се запознава с Фридрих Енгелс. Това партньорство се превръща в ключов фактор за развитието на идеите му. В „Немска идеология“ (1845–1846) двамата критикуват младохегелианците и материализма на Фойербах. Там формулират основни принципи на нова философска рамка. Маркс я нарича „диалектически материализъм“.

Политическият натиск расте. През 1845 г., по настояване на пруското правителство, Маркс е изгонен в Белгия. През 1848 г. и белгийските власти го изгонват. Той живее известно време в Кьолн, където издава „Нов Рейнски вестник“. После се мести в Париж. От 1849 г. се установява в Лондон.

Трудовете, които формират цяла епоха

В „Светото семейство“ (1845) Маркс и Енгелс развиват теми за класовата борба. Текстът поставя и остри формулировки за средствата на политическата конфронтация. В „Нищета на философията“ (1847) Маркс критикува Прудон. Там излага идеи, свързани с историческия материализъм и политическата икономия.

Най-известното му икономическо произведение е „Капиталът“. Първият том излиза през 1867 г. Вторият и третият том излизат след смъртта му. Те са под редакция на Фридрих Енгелс.

Философската система на Маркс е еклектична. Тя съчетава диалектиката на Хегел, материализма на Фойербах и идеи на социалисти-утописти. Според изложеното, в анализите му за икономическата действителност присъства скрит морализъм.

„Отчужденият труд“: ключът към критиката на обществото

Една от централните теми във философията на Маркс е отчуждението. Понятието стъпва върху развитие на Хегелови идеи. Отчуждението е описано като процес, при който човек „овъншностява“ част от себе си. Тя се превръща в нещо външно и отделно. Така личността се разделя и губи своята цялост.

Маркс прилага тази рамка към работниците през XIX век. Той говори за „отчужден труд“ като противоположност на труда като самодейност. Описани са четири свързани аспекта. Те са отчуждение от продукта, от самия труд, от родовата същност и самоотчуждение. Добавя се и отчуждението на човека от човека.

В текста частната собственост е представена като резултат от отчуждения труд. Тя е описана като социално отношение, което изразява неравенство. Очертани са и последствията. В икономиката доминират вещните отношения. В социалната сфера трудът става външен и противоестествен. В морала трудът не е свободна самореализация. В политиката трудът се свързва с външна принуда и институции. Отчужденият труд е посочен като първа историческа форма на цялостно социално отчуждение. От него произтичат и други форми, включително идеологическо и психическо отчуждение.

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news