Бизнесът към кабинета: Разширете мерките срещу инфлацията, преди ценовият шок да удари всички

КРИБ, БФИЕК и превозвачите искат по-нисък праг за компенсации за ток и механизъм за горивата. Според тях конфликтът в Близкия изток може да държи цените високи до 2027 г.

КРИБ, Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори и Съюзът на международните превозвачи настояват правителството да задълбочи антикризисните мерки. Според трите организации инфлационният натиск се усилва заради конфликта в Близкия Изток. Това се казва в позиция, изпратена до медиите.

Писмото е адресирано до министър-председателя и до министрите на енергетиката, финансите и икономиката. Организациите предупреждават, че военните действия може да се проточат. Според тях има риск конфликтът да се превърне в дългосрочен сблъсък. Те посочват хоризонт до 2027 г.

По думите им поскъпват петролът, природният газ, амонякът и торовете. Това според бизнеса притиска индустрията, логистиката и земеделието. Индиректно се засягат и услуги като туризма. В позицията се отбелязва и риск от проблеми по веригите на доставки. Като пример се посочват очаквания в част от Азия.

КРИБ, БФИЕК и СМП оценяват предприетите мерки като недостатъчни. Според тях кризата не отслабва, а се засилва. Те настояват държавата да действа рано по веригата на стойността. Фокусът трябва да е върху производството и логистиката.

Организациите искат решения „в рамките на седмицата“. Те предлагат две конкретни стъпки. Първата е за електроенергията на енергоинтензивните предприятия. Втората е за разходите за гориво в транспорта.

Бизнесът предлага актуализация на компенсациите за електроенергия. Искането е те да обхванат 50% от консумираната електроенергия. Долният праг трябва да стане 50 евро/МВтч. Сега прагът е 63,9 евро/МВтч.

Според организациите енергоинтензивната индустрия формира 26% от БВП. Те я определят като ключова за ранните етапи на производството. По тази причина секторът влияе пряко върху ценовите равнища.

В писмото се посочва, че прагът от 50 евро/МВтч е широко използван в Европа. Той е заложен и в Пакта за чиста индустрия, CISAF. Бизнесът твърди, че други страни от ЕС вече са нотифицирали над 11 млрд. евро. За България се очаква нотификация за 125 млн. евро. Според организациите възможният ресурс е 150 млн. евро.

Те добавят, че мярката има и дългосрочен елемент. Половината от средствата трябва да отидат за инвестиции в декарбонизация. Според бизнеса липсата на навременни компенсации носи реален риск за сектора. Това може да доведе до спад на конкурентоспособността. Възможни са и свиване на производството и ново поскъпване в икономиката.

Втората мярка е насочена към превозвачите. Организациите предлагат национален механизъм за частично компенсиране на извънредния ръст на горивата. Финансирането трябва да дойде от пропорционално повишените приходи от ДДС върху горивата.

Според тях това може да е нетно неутрално за бюджета. Затова мярката би могла да се изпълни и при удължителен бюджет. Аргументът е, че логистиката работи с ниски маржове. Секторът е критичен за веригите на доставка. Той влияе силно и върху крайните цени.

Организациите посочват и политически контекст. Те твърдят, че предложенията им съвпадат с решение на Народното събрание от 13 март 2026 г. То предвижда спешни мерки за ограничаване на ефектите от високите цени на петрола и газа.

Според КРИБ, БФИЕК и СМП при дълъг конфликт последствията ще се разпределят между държавата, бизнеса и потребителите. Но те настояват ударът да се овладее рано. В противен случай ефектът може да се разлее по цялата икономика.

В позицията се посочват рискове от поскъпване на потребителските стоки. Говори се и за разкъсване на логистични вериги. Възможни са фалити и освобождаване на служители. Накрая може да се стигне до обществено недоволство, предупреждават организациите.

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news