Цените в заведенията скочиха със 110%: икономист пита „защо“, ресторантьори искат 9% ДДС

След години на по-ниска ставка по време на COVID секторът отново настоява за 9% ДДС. Данните за поскъпването обаче палят спор: разходи ли го обясняват, или цените изпреварват реалността?

Отново се разгоря спорът за ДДС в заведенията. Ресторантьорският бранш иска връщане на 9% ставка. Тя важеше от юли 2020 до края на 2024 г. Искането идва на фона на растящи цени и липса на приет нов бюджет.

Темата удари нерв. Причината е проста. Менюто поскъпна видимо. Клиентите твърдят, че цените вече приличат на западноевропейски. Доходите обаче не ги догонват. В социалните мрежи се натрупаха критики и за по-малки порции. Има и оплаквания за по-слабо обслужване.

В България ДДС е един от най-силните източници на приходи. Постъпленията от ДДС формират почти половината от всички данъчни приходи. Това е сред най-високите дялове в ЕС. Средното ниво за ЕС е около 20% за 2024 г.

Затова всяко искане за по-ниска ставка среща твърда съпротива. Намалената ставка от 9% важи за ограничен кръг стоки и услуги. Сред тях са хотелските нощувки, книгите и някои бебешки продукти.

По време на COVID част от браншовете получиха 9% като антикризисна мярка. В тази група влязоха заведенията и други услуги. Мярката остана години след пандемията. После беше отменена.

Икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика посочи числа, които наляха масло в огъня. По думите му при около 43% обща инфлация от 2015 г. насам, цените в ресторантите и кафенетата са нараснали до близо 110%.

Николов казва, че почти цялото ценово напрежение се е натрупало след 2020 г. Според него е трудно да се намери разходен фактор, който да обясни такъв изпреварващ ръст. Той посочва, че енергията и трудът сами по себе си не дават достатъчно обяснение. Допуска, че наемите може да играят роля в големите градове. Държавната статистика обаче не дава ясна регионална разбивка.

Икономистът добавя и друг възможен натиск. Секторът започна да се „изсветлява“ по-силно през 2021 г. Тогава COVID помощите се обвързаха с касови апарати и декларирана заетост.

От своя страна председателят на Българската асоциация на заведенията Ричард Алибегов оспорва тези изводи. Той твърди, че от 2018 г. насам заплатите са се удвоили. Наемите също са нараснали над два пъти. Суровините и енергията, по думите му, са поскъпнали между 3 и 4 пъти.

Алибегов използва понятието „празна чиния“. С него описва фиксираните разходи, разпределени върху една порция. Това включва наем, енергия, администрация и част от заплатите. Той твърди, че този разход започва от 4,50 евро. Може да стигне и до 10 евро при централни локации и премиум сегмент.

Браншът подчертава, че в много европейски държави има диференцирани ставки за храната. Алибегов поставя и въпрос за различното третиране. Ресторант в хотел плаща 9% ДДС за нощувката. Външен ресторант остава на 20%.

По темата за сивата икономика Николов посочва широк диапазон от оценки. По различни данни тя е между 20% и 30%. По-надеждни изследвания я поставят около 21–22% в последните години. При труда делът може да е по-висок.

Алибегов признава, че сив сектор вероятно има. Той настоява, че институциите трябва да го ограничат.

Какво следва, ако няма 9% ДДС. Според Алибегов част от заведенията може да затворят. Той твърди, че най-лесно се реже от персонала. Това според него ще удари качеството на услугата.

Николов гледа към фискалната рамка. Той смята, че през 2020 г. намалението е било защитимо. Тогава имаше затваряния и срив на туризма. Сега ситуацията е различна. Той подчертава, че държавният дълг расте. Дефицитът се движи близо до критерия от Маастрихт от 3% от БВП. Това стеснява мястото за нови облекчения.

Дебатът остава отворен. От едната страна стои аргументът за оцеляване на бизнеса. От другата е въпросът дали цените следват реалните разходи. На хоризонта вече се виждат и нови искания към бъдещия бюджет.

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news