Децата с наднормено тегло често мълчат в клас: Страхът от оценка ги спира да се изявяват

Изследване сред 140 ученици в Перник и София отчита пряка връзка между наднорменото тегло и социалната тревожност. Част от децата избягват изява, а при част от родителите се виждат пропуски в хранителните навици и нежелание за участие.

Ученици в начална училищна възраст с наднормено тегло често се притесняват да се изявяват в клас. Те избягват внимание и се страхуват от оценка. Това показва изследване на д-р Румяна Стойнева, доктор по здравна психология. Темата е „Социална тревожност и наднормено тегло при деца в начална училищна възраст“.

Стойнева е учител по химия и биология в две училища в Перник. В проучването участват 140 ученици и техните родители от Перник и София. Основният извод е ясен. Има пряка зависимост между повишеното телесно тегло и социалната тревожност. Тя влияе и на адаптацията на децата.

Около 60% от анкетирани деца са с наднормено тегло или затлъстяване. Приблизително 70% показват повишени нива на социална тревожност. Под този термин специалистите разбират прекомерен страх. Той се появява в ситуации на наблюдение и оценяване от други.

„Знаят отговора, но не вдигат ръка“

В класната стая тревожността има видими признаци. Д-р Стойнева описва поведение, което се повтаря. Децата с повече килограми често знаят верния отговор. Но се колебаят да станат и да говорят.

Друг устойчив модел е мястото в стаята. Част от тях искат да седят на последните чинове. Те търсят дистанция от вниманието на съучениците. Учителката отчита и избягващо поведение. Според нея то е свързано със страх от приемане.

И момчета, и момичета с тегло над нормата са по-сдържани. Те по-рядко търсят активна изява пред групата. Това може да изглежда като характер. Данните обаче сочат по-дълбок проблем.

Не винаги има подигравки, но натискът расте с възрастта

Проучването дава и нюанс, който често липсва в публичния разговор. Много по-пълнички ученици са харесвани от съучениците си. В част от класовете отношението на средата не е основната причина за притесненията.

В паралелки, където децата с повече килограми са повече, тревожността намалява. Напрежението е по-ниско. Децата се чувстват по-спокойни.

Въпреки това има случаи на виктимизация. Част от учениците стават обект на подигравки и изолация. Това влияе върху емоционалното им състояние. Ударът стига и до резултатите в учебния процес.

С напредването на възрастта рискът от изолация расте. Влиянието на социалните мрежи се засилва. Стандартите за външен вид стават по-строги. В юношеството връстниците започват да определят правилата. Това променя самооценката и поведението.

Родителите често не виждат връзката с храненето

Изследването отчита и проблем в семействата. При немалка част от родителите има недостатъчна осведоменост. Тя е свързана с ролята на балансираното хранене за нормално тегло.

Откроява се и ниска готовност за участие. Част от родителите отказват да попълнят въпросника. Това се случва въпреки анонимността. По-силен е отказът при родители на деца с наднормено тегло.

Стойнева описва и несъответствия в отговорите. Някои родители посочват редовна консумация на плодове и зеленчуци. Те твърдят и нисък прием на сладки храни. В същото време измерванията показват показатели за наднормено тегло.

Подобна разлика се вижда и при екранното време. Част от родителите казват, че ограничават устройствата до около час дневно. Отговорите на децата обаче сочат значителен интерес към видеа и игри. Това показва нужда от данни от повече източници.

Стойнева предупреждава и за дългосрочния риск. Все по-често пълните деца стават възрастни с наднормено тегло. Това е свързано с по-висок риск от хронични заболявания. Нараства и нуждата от лечение.

Тя подчертава ролята на училището. Според нея здравните теми са недостатъчно застъпени. В курсове и семинари учениците задават много въпроси за храненето. Има интерес, но липсва системност.

В препоръките си Стойнева настоява за устойчива хранителна култура. Тя включва проследяване на деца с ранни рискови фактори. Предлага и правила срещу енергийни напитки и пакетирани изделия.

Изводът от доклада е категоричен. Детското здраве е мултифакторно. Влияят храната, сънят и екранното време. Влияят и семейните модели и социалните връзки. Без общ подход между училище, родители и общност рискът остава. А последствията могат да са трайни, включително тревожност и нарушена социализация.

Още новини в категория Лайфстайл

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news