„Дизайнерски бебета“ по поръчка! Милиони долари наливат в технология, която може да промени човечеството

Мечтата за създаване на деца с предварително избрани генетични характеристики привлича милиони долари, въпреки сериозните научни и етични предупреждения. Нови компании обещават да намалят риска от наследствени заболявания, но развитието на технологиите поражда и далеч по-противоречив въпрос – възможно ли е един ден родителите да избират не само здравословни характеристики, но и качества като интелигентност и външен вид?

Според Financial Times инвестициите в областта продължават, въпреки че няколко амбициозни стартъпа вече са прекратили дейността си, без да постигнат убедителен научен пробив.

Индустрията, често наричана бизнес с „дизайнерски бебета“, се развива на границата между медицинските иновации, репродуктивните технологии и едни от най-сложните етични въпроси на съвременната наука.

Милиони долари въпреки провалите

През последната година два американски стартъпа, работещи върху генетично редактиране на човешки ембриони, са прекратили дейността си.

Bootstrap Bio е останала без финансиране, докато Manhattan Genomics се е разпаднала след конфликт между основателите.

Според публикацията нито една от компаниите не е успяла да представи значим научен резултат, който да потвърди амбициите ѝ.

Това обаче не е спряло притока на инвестиции.

Базираната в Сан Франциско компания Preventive е привлякла близо 30 милиона долара финансиране през предходната година.

Сред посочените инвеститори са главният изпълнителен директор на OpenAI Сам Алтман и ръководителят на Coinbase Брайън Армстронг.

Интерес към сектора проявяват и други влиятелни фигури от технологичния бизнес.

Nucleus Genomics, подкрепяна от инвестиционния фонд Founders Fund на Питър Тийл, финансира изследвания, свързани с редактирането на наследствения геном, в Колумбийския университет.

Междувременно Кати Ти, съоснователка на закритата Manhattan Genomics, е създала нова компания – Origin Genomics.

От предотвратяване на болести до „идеални“ деца

Основният аргумент на компаниите, разработващи подобни технологии, е възможността да бъдат предотвратявани тежки наследствени заболявания.

На теория генетичното редактиране би могло да позволи коригирането на определени болестотворни мутации още в най-ранните етапи от развитието на ембриона.

Проблемът е, че същите инструменти пораждат въпроси за бъдещото им използване извън медицинските цели.

Някои привърженици на технологията обсъждат възможността за промяна на характеристики като интелигентност, физически способности или външен вид.

Това поражда опасения, че медицинската превенция може постепенно да се превърне в пазар за генетично усъвършенстване на бъдещи деца.

Учените обаче предупреждават, че сложни характеристики като интелигентността зависят от множество гени и фактори на средата. Затова надеждното им моделиране чрез генетично редактиране не е реалистична доказана възможност.

Какво може да се обърка в човешката ДНК?

Генетичното редактиране на ембриони крие рискове, които са особено сериозни, когато промените могат да бъдат наследени от следващите поколения.

Един от проблемите е възможността инструментът за редактиране да засегне неправилен участък от ДНК.

Подобни нежелани изменения могат да нарушат работата на важни гени и потенциално да увеличат риска от заболявания.

Друг риск е свързан с факта, че един ген може да участва в множество биологични процеси.

Промяна, насочена към предотвратяване на конкретно заболяване, би могла да има непредвидени последици за други функции на организма.

Особено тревожна е възможността случайни изменения да бъдат предадени на бъдещите поколения.

За разлика от генните терапии, прилагани върху клетки на вече роден пациент, наследяемото редактиране засяга генетичната линия на потомството.

Затова последствията могат да се проявят далеч след първоначалната процедура.

Скандалът с първите генетично редактирани бебета

Един от най-противоречивите случаи в историята на съвременната генетика се разигра през 2018 година.

Тогава китайският учен Хъ Цзянкуей обяви, че е създал първите в света деца с редактиран геном.

Експериментът предизвика международно възмущение заради нарушените етични и научни стандарти.

Впоследствие ученият беше осъден на лишаване от свобода.

Случаят се превърна в предупреждение за опасностите от прибързаното прилагане на експериментални генетични технологии върху човешки ембриони.

През 2025 година три водещи организации в областта на генната и клетъчната терапия предложиха десетгодишен мораториум върху наследяемото редактиране на човешкия геном.

Сред основните им опасения е възможността подобни технологии да доведат до нови форми на евгеника – целенасочен подбор или изменение на наследствени характеристики според определени представи за желани качества.

Избор на ембриони според интелигентност и външен вид?

Докато редактирането на човешки ембриони остава експериментално и силно ограничено, друг сегмент от пазара вече предлага услуги за генетичен подбор.

Nucleus Genomics рекламира възможността родителите да получават информация за генетични рискове и прогнозни характеристики на ембриони, създадени чрез инвитро процедури.

Компанията предлага скрининг за повече от 30 заболявания и характеристики, включително предразположение към определени състояния, цвят на очите и показатели, свързвани с интелигентността.

Тук обаче има съществена разлика.

Генетичният подбор не означава редактиране на ДНК. При подбора се анализират съществуващи ембриони, докато редактирането предполага пряка промяна на генетичния материал.

Освен това прогнозите за сложни характеристики като IQ са несигурни и не могат надеждно да определят бъдещите способности на едно дете.

Ще се превърне ли генетиката в привилегия за богатите?

Развитието на този пазар поставя и сериозни социални въпроси.

Ако подобни технологии станат достъпни предимно за заможни семейства, съществува риск икономическите неравенства да се пренесат и в сферата на репродуктивния избор.

Критиците предупреждават, че търговските обещания за „по-добри“ деца могат да създадат нереалистични очаквания и натиск върху бъдещите родители.

В същото време привържениците на медицинските приложения посочват потенциала на генетичните технологии за предотвратяване на тежки наследствени заболявания.

Затова основният спор не е дали науката трябва да се развива, а при какви условия и с какви ограничения могат да бъдат прилагани нейните открития.

Милионите долари, които продължават да се инвестират в тази индустрия, показват, че интересът към генетичното бъдеще на човека не отслабва. Но между обещанието за по-здрави деца и идеята за „бебета по поръчка“ стои граница, чието преминаване може да има последици за поколения напред.

ВЛЕЗ В НАШАТА FACEBOOK ГРУПА - НОВИНИТЕ НЕ СПЯТ! Бъди информиран! | P26.bg

Още новини в категория Технологии

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news