Европа губи скорост в иновациите: ЕПВ предупреждава и дава 30% отстъпка за малкия бизнес

Президентът на Европейското патентно ведомство Антонио Кампиньош отчита ръст на българските заявки и силен интерес към Единния патент, но казва, че ЕС изостава от Китай и Корея заради липса на мащабни, фокусирани инвестиции.

Българските заявители увеличават патентната си активност. Данните на Европейското патентно ведомство показват ръст от 53 заявки през 2024 г. до 72 през 2025 г. Това е увеличение с 36% за една година. Темпът изпреварва този в някои съседни държави. Ръстът обаче започва от ниска база.

Най-голям дял от заявките идва от транспорта. Силен е и приносът на медицинските технологии. Висок дял има и хранителната химия.

Патентите с елементи на изкуствен интелект от България остават малко. Те се появяват в компютърни технологии. Има ги и в ИТ методи. Срещат се и при дигиталните комуникации. Според ЕПВ това следва общата европейска линия. Изкуственият интелект е сред най-бързо растящите области.

Европа остава силна в науката и инженерството. Но интензивността на НИРД е 2,2% от БВП. САЩ са на 3,45%. Китай е на 2,8%.

По данни на Technology Dashboard 2025 заявките в ЕПВ са над 200 000. Европа държи 42,9% от всички заявки в ЕПВ. Те са се увеличили с 13,9% от 2016 г. насам.

Проблемът е скоростта на растеж. Заявките от Европа растат с 0,4%. Китай е с 9,7%. Корея е с 9,5%. Двигателят на новия ръст са дигиталните технологии. Сред тях са изкуственият интелект и безжичните комуникации. Водещи са и технологии за енергийния преход. Батериите са ключов пример.

ЕПВ посочва структурна слабост. Европа остава по-концентрирана в среднотехнологични и традиционни сектори. Такива са строителството, транспортът и машиностроенето. Китай и Корея напредват по-бързо в новите платформи и ключови подсектори.

Финансирането расте, но фокусът остава решаващ. „Хоризонт Европа“ има бюджет 93,5 млрд. евро за 2021–2027 г. Комисията предлага следваща програма за 2028–2034 г. с 175 млрд. евро. Кампиньош подчертава, че не е важно само „повече“. Важно е и „по-ефективно“.

При изкуствения интелект картината е неравномерна. Над една трета от изобретенията са от Европа. В машинното обучение делът е под 30%. САЩ държат 38%. Това има значение за конкурентоспособността.

Европа има силни университети. Те стоят зад 7% от европейските патентни заявки. Но проблемът идва след това. Идеите трудно се превръщат в продукти.

ЕПВ дава пример с квантовите изчисления. Най-големите патентни портфейли са при неевропейски технологични гиганти. Те имат капитал за мащабиране. В Европа екосистемата е фрагментирана. Има много малки играчи. Има и различни регулации. Финансирането често е ограничено.

Това води до рисков модел. Университети и стартъпи лицензират патенти. Или се продават на по-големи компании. Така търговската стойност се реализира извън Европа. Кампиньош предупреждава за натиск върху технологичния суверенитет.

ЕПВ развива инструменти за свързване с инвеститори. Deep Tech Finder обединява патентни данни и бизнес информация. Обхваща над 1 200 университета и над 12 000 стартъпа. Платформата откроява и българско участие. Посочени са 12 deep tech стартъпа и три български университета с патентни заявки.

PATLIB центровете помагат на местно ниво. В България има четири такива центъра. Те дават достъп до патентна информация и услуги. Целта е изобретението да стигне по-бързо до пазара.

Единният патент намалява фрагментацията. Той дава защита в 18 държави членки чрез едно заявление. Това е алтернатива на отделните национални валидирания.

Малките играчи са сред основните потребители. МСП са 40% от европейските заявители. При микроорганизации и изследователски центрове използването надхвърля 60% за последната година. Те са 12% от класическите европейски патентни заявки. Но са 26% от заявките за Единен патент.

България е над средното ниво в ЕС. Използването е 71,4% през 2025 г. Средното за ЕС е 40,7%.

ЕПВ обявява нова мярка. Предлага 30% намаление на таксите за микроорганизации и малки предприятия. Мярката е насочена към по-лесна защита на изобретения на европейско ниво. Включени са и инициативи за обучения с националните ведомства.

Изкуственият интелект ускорява иновациите. Той влиза в много сектори. Това включва лекарства, материали и батерии.

Възниква и правен спор. Може ли алгоритъм да е изобретател. Казусът DABUS постави този въпрос директно. Апелативният състав на ЕПВ е категоричен. По Европейската патентна конвенция изобретателят трябва да е човек. Тази позиция се поддържа и в други основни юрисдикции.

ЕПВ използва AI и вътрешно. Инструменти като текстов класификатор по CPC и ANSERA–based SEARCH подпомагат работата. Окончателните решения остават при експерти.

Партньорство с Mistral AI води до OCR решение за патентни документи. ЕПВ развива и генеративни инструменти. Legal Interactive Platform в MyEPO предлага чатбот за правна информация.

ЕПВ подчертава ролята на Европейската патентна мрежа. Целта е еднакво качество и достъпност в различните юрисдикции. Това изисква общи инструменти и практики.

Важен акцент е образованието по интелектуална собственост. Програми като MIPEF работят с над 100 университетски партньори. Стажантската програма за млади професионалисти допълва този модел.

Посланието е ясно. Европа има капацитет да води. Но без мащабни и фокусирани инвестиции ще губи позиции. Малките компании могат да са ключов ускорител. Затова ЕПВ сваля бариерите и натиска за по-лесен достъп до патентна защита.

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news