Инсултът в България: Смъртност 4 пъти над средната за ЕС и един случай на всеки 10 минути

Невролози алармират за критични закъснения при реакцията, слаб контрол на рисковите фактори и липса на проследяване след изписване – болница „Света Анна“ стартира проучване какво се случва с пациентите през първата година.

Смъртността от инсулт в България е четири пъти по-висока от средната за Европейския съюз. Един човек у нас получава инсулт на всеки 10 минути. В рамките на година това води до над 44 000 хоспитализации.

Данните бяха огласени по повод Световния ден за борба с инсулта. Пред bTV доц. Росен Калпачки подчерта, че при съмнение за инсулт реакцията трябва да е незабавна. Времето е решаващо, защото увреждането на мозъчната тъкан започва почти веднага.

Трите симптома, които не търпят изчакване

Доц. Калпачки посочи три основни предупредителни признака. Първият е внезапно изкривяване на лицето. Вторият е внезапна промяна в говора. Третият е внезапна слабост в едната ръка.

Специалистът предупреди, че самият пациент често не разпознава първите сигнали. Това поставя близките в ключова роля. Всяко забавяне може да влоши последствията. При запушване на кръвоносен съд мозъкът започва да страда още в първите секунди.

„Света Анна“ лекува над 1000 пациенти годишно

В клиниката на болница „Света Анна“ всяка година преминават над 1000 пациенти с инсулт. По думите на доц. Калпачки случаите в България не намаляват съществено.

Има ръст на дела на пациентите, които получават съвременно лечение. Според него обаче този ръст остава твърде малък. Така системата не успява да настигне нуждите.

Отделен проблем е периодът след изписването. Проследяването е слабо и неравномерно. Много хора остават основно на грижите на близките си. Липсата на регистър и добра документация затруднява оценката на реалните последствия.

Ново проучване ще следи възстановяването след инсулт

Екипът на „Света Анна“ започва популационно епидемиологично проучване. То ще проследява пациентите през първата година след инсулта. В проекта участва и Югозападният университет.

Целта е да се установи колко пациенти се подобряват. Ще се измери и нуждата от рехабилитация. Ще се отчете колко хора получават решение от ТЕЛК. Ще се види и колко се връщат на работа.

Идеята е да се очертаят пропуските в системата. Така могат да се планират по-точни грижи след болничното лечение.

Като водещ рисков фактор доц. Калпачки посочи високото кръвно налягане. Той подчерта, че рискът расте, когато лечението се прекъсва след временно нормализиране. Според него профилактиката е ключова и трябва да започва рано. Той постави акцент върху ролята на общопрактикуващите лекари. Предложи и основни знания за рисковете и симптомите да влязат в училищните програми.

Още новини в категория Лайфстайл

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news