Китайските инвестиции в България: Румен Гълъбинов предупреди за риск от дълг и геополитически натиск

Анализаторът Румен Гълъбинов предупреждава за капана на гаранциите, които могат да се превърнат в дълг, и сочи модел на ЕС за съвместни предприятия 51/49 при проекти над 50 млн. евро.

България има нужда от инвестиции и инвеститори. Но предложенията от Китай трябва да минават през строг филтър. Това включва националния интерес и линията на Европейския съюз към китайския капитал. Такава позиция изрази икономическият и финансов анализатор Румен Гълъбинов в ефира на Радио ФОКУС.

Темата излиза на преден план на фона на активизирани контакти и очаквано посещение на китайския външен министър. Според Гълъбинов контекстът вече е различен. Геополитическото напрежение расте. Икономическите зависимости се следят по-внимателно от Брюксел.

ЕС затяга рамката за китайския капитал

Гълъбинов припомни, че в началото на октомври в Европейския парламент е бил представен доклад. В него има предложения за бъдещите китайски инвестиции в ЕС. Това включва и страни от еврозоната.

Сред обсъжданите идеи е модел за съвместни предприятия. В тях европейската страна трябва да държи 51%. Китайската страна би имала 49%. Целта е контролът да остава в ЕС. Така се намалява рискът при чувствителни проекти.

Специално внимание се отделя на големите сделки. Фокусът е върху инвестиции над 50 млн. евро. Това важи най-силно за стратегически сектори. Такива са високите технологии и изкуственият интелект.

Гълъбинов подчерта, че подобни инвестиции са възможни. Но те трябва да са при засилен надзор от европейските институции. Това означава повече проверки и по-строги условия.

Държавните гаранции може да станат дълг

Като отделен риск анализаторът посочи държавните гаранции. По думите му при някои партньорства китайски инвеститори поставят условие. Искат държавата да гарантира проекта.

Гълъбинов предупреди за последиците при неблагоприятен сценарий. Ако гаранцията се активира, тя се превръща в реален разход. Тогава тя може да стане държавен дълг. В този момент китайската страна се превръща в кредитор.

Според него така възниква зависимост. Длъжникът може да попадне под финансов натиск. Това отваря врата и за геополитическо влияние. Рискът се увеличава при натрупване на задължения.

Затова той настоя за ясни правила в отношенията с Китай. Те трябва да ограничават подобни механизми. И да правят условията прозрачни още в началото.

Съвместен бизнес, но по европейски правила

Гълъбинов коментира, че България понякога е прекалено подозрителна към външни инвестиции. Това важи и за високотехнологични производства. Но се отнася и за дейности с по-ниска добавена стойност.

Според него членството на България в ЕС и еврозоната дава рамка за по-сигурни сделки. То позволява и споделени инвестиции с европейско финансиране. Китайски инвеститори могат да участват, ако проектите отговарят на европейските критерии. Това включва правила за финансиране и съфинансиране. Включва и участие от българска страна.

Анализаторът смята, че интересът на китайския бизнес е логичен. Китай е втората по големина икономика в света. Търси достъп до европейския пазар. Част от плановете минават през партньорства. Те включват производство и износ към трети страни.

По думите му сътрудничеството не е проблем само по себе си. Проблемът е в условията. Когато има контрол, прозрачност и надзор, рискът намалява. Когато има гаранции без защита, рискът расте.

Източник: focus-news.net

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news