МФ: Дефицитът достигна 3 млрд. евро в края на август

Разходите растат по-бързо от приходите, а инвестициите по Плана за възстановяване и устойчивост допълнително натежават върху държавната хазна

Бюджетен дефицит от около 3 млрд. евро на касова основа се очаква в края на август, съобщиха от Министерството на финансите.

По предварителни данни отрицателното салдо по консолидираната фискална програма ще достигне 2,4% от прогнозния БВП. Само месец по-рано дефицитът е бил 2,201 млрд. евро, или 1,8% от прогнозния БВП.

Основната причина за влошаването на бюджетното салдо през август са концентрираните плащания по инвестиционни проекти от Плана за възстановяване и устойчивост. Разходите са направени във връзка с изтичането на крайния срок за допустимост на дейностите по ПВУ – 31 август 2026 г.

От финансовото министерство очакват разходите по плана да продължат да оказват натиск върху бюджетния дефицит, докато България получи петото плащане от Европейската комисия.

В същото време приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма се очаква да достигнат 30,1 млрд. евро към края на август. Това представлява 60,7% от планираните за годината средства и е с 3,2 млрд. евро, или 11,9%, повече спрямо същия период на 2025 г.

Най-сериозен принос за ръста имат данъчните приходи, които са се увеличили с 2,2 млрд. евро, или 10,1%, спрямо август миналата година. При помощите и даренията също е отчетен значителен ръст – с 1,5 млрд. евро.

Неданъчните приходи обаче са с около 500 млн. евро по-ниски спрямо година по-рано. Основната причина е спадът на постъпленията от дивиденти от държавни предприятия, тъй като през 2025 г. е бил внесен междинен дивидент за финансовата година.

Разходите по консолидираната фискална програма, включително вноската на България в бюджета на Европейския съюз, вече достигат 33,1 млрд. евро към края на август. Това е 58,3% от годишните разчети. За сравнение, година по-рано разходите са били 29,6 млрд. евро.

Най-голямо увеличение се наблюдава при социалните и здравноосигурителните плащания, пенсиите, разходите за персонал, капиталовите разходи и други пера.

Сред причините за по-високите разходи са увеличението на пенсиите след индексациите по швейцарското правило през юли 2025 и юли 2026 г., повишаването на минималната работна заплата от началото на 2026 г., както и увеличението на възнагражденията с натрупаната инфлация за 2025 г.

Сериозно влияние оказват и капиталовите разходи заради изпълнението на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост и Общинската инвестиционна програма.

Към 31 август България е изплатила и 800 млн. евро като вноска в бюджета на ЕС от централния бюджет, в съответствие с действащото законодателство за собствените ресурси на Европейския съюз.

Данните показват, че само за един месец бюджетният дефицит се е увеличил значително, като основният натиск идва от ускореното разплащане по инвестиционни проекти и нарастващите социални и капиталови разходи.

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news