Министърът на туризма: Няма сигнали за скок на пакетните почивки – записванията вече са нагоре

Ирена Георгиева отчита ръст на ранните резервации и очаква европейците да останат в Европа заради напрежението в Близкия изток. Паралелно държавата готви правила за ваучери при форсмажор и търси модел за гаранционен фонд.

„Пакетните цени са договорени“. Какво означава това за сезона

Министърът на туризма Ирена Георгиева заяви, че засега няма сигнали за повишение на пакетните цени за почивките. По думите ѝ тези цени са договорени отдавна и в голяма степен са предплатени. Това ограничава възможността за внезапни промени в последния момент.

Записванията за летния сезон към момента са с около 1% повече спрямо същия период на миналата година. Георгиева посочи, че динамиката е висока и няколко седмици могат да променят картината. Затова след великденските празници е насрочена нова среща с бизнеса. Тя ще е на 15 април. В нея трябва да участват курорти, туроператори и хотелиери.

На фона на войни и напрежение в Близкия изток министърът очаква част от европейските туристи да предпочетат почивка в Европа. Това според нея е вече видима тенденция. Тя подчерта, че България остава сигурна и гостоприемна дестинация.

Горива, мерки за бизнеса и спорът за ваучерите

Поскъпването на горивата създава натиск върху транспорта и върху цените в туризма. На този етап конкретна подкрепа има основно за транспортните фирми. Георгиева съобщи, че е провела среща с работодателски организации. Целта е да се обсъдят мерки и за туристическия сектор.

Паралелно Министерството на туризма ускорява работа по статута на ваучерите. Това са документи, с които клиентът може да бъде компенсиран при провалена почивка. Подобна практика беше използвана по време на пандемията. Тогава беше уредена със специално законодателство.

Сега темата се връща заради промяна в европейската директива за пакетните пътувания. Тя предвижда възможност за компенсация с ваучери при форсмажор. Министерството е изпратило запитване до Европейската комисия. Въпросът е дали ваучерите могат да се въведат с директен акт преди пълното транспониране в българското законодателство.

Министърът уточни ключов детайл. Ваучер се дава само при изрично съгласие на клиента. Ако клиентът не иска ваучер, трябва да получи парите си обратно.

Гаранционният фонд и битката за правилата

Друга чувствителна тема е проектът за промени в Закона за туризма. Бизнесът има възражения към вноската в Гаранционния фонд. Обсъжданата ставка е 0,25% от приходите. Част от туроператорите питат защо трябва да има едновременно фонд и задължителна застраховка.

Георгиева обясни, че застраховката „Отговорност на туроператора“ се активира при несъстоятелност. Тя не решава ситуации като евакуации или масови прекратявания заради война. Именно затова се обсъжда фонд, който да работи при форсмажор.

Министерството е потърсило информация от туристически аташета в Германия, Турция и Полша. Според Георгиева в Полша действат два фонда. Единият е при несъстоятелност. Вторият е помощен и се активира при извънредни обстоятелства. Тя даде пример с използване на средства, които после се възстановяват.

Спор остава и срокът за връщане на средства при провалено пътуване. По директива той е 14 дни. Туроператорите твърдят, че това е трудно, ако доставчиците не са възстановили парите. Георгиева каза, че разбира проблема. Тя посочи, че и самата е била туроператор.

Здравен и културен туризъм: опит за целогодишен модел

Министърът постави акцент и върху здравния туризъм. По думите ѝ това е един от най-бързо растящите сегменти в света. Тя посочи годишен ръст от около 15% в глобален мащаб.

България разполага с над 600 минерални извора. Георгиева открои Велинград с над 80 извора в рамките на града. Според нея страната има потенциал за целогодишен продукт. Тя свързва това с балнеология, калолечение, хелиотерапия, фитотерапия и съвременна спа медицина.

След здравния туризъм фокусът се прехвърля и към културния. Георгиева съобщи, че 2026 г. ще бъде година на културния туризъм. Според нея културните преживявания вече не са ниша. Тя цитира данни, че над 60% от българите търсят културни пътувания в страната.

За устойчиво развитие са нужни партньорства. Министърът посочи културни институции, организатори на фестивали и общини. По думите ѝ именно връзката между култура, местна власт и бизнес може да донесе целогодишна заетост.

Националните курорти: статут без ясни критерии

Голяма тема остава и статутът „национален курорт“. Георгиева обясни, че в действащия Закон за туризма липсват ясни критерии. Има решения на Министерския съвет от 2005 и 2012 г. Те описват различни списъци и подходи.

Според министъра понятието остава без ясно съдържание. Тя смята, че научната общност трябва да предложи дефиниция и свързани преференции. Такива може да са рекламна подкрепа или правила за разпределение на приходите от туристическия данък.

Тя предупреди, че подобна дефиниция трябва да се съгласува с други закони. Сред тях са Закона за устройство на територията и нормите за публични финанси.

Министърът като медиатор

Георгиева призна, че ролята на министъра на туризма често е координационна. Много процеси не са пряко под контрола на ведомството. Тя посочи, че именно координацията може да ускорява решенията. Според нея министърът трябва да е медиатор. Той трябва да познава бизнеса и да убеждава различни институции.

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news