МВФ бие тревога: Развитите икономики влизат в най-големите дефицити от пандемията

Фондът очаква дефицитите в развитите икономики да стигнат 5,2% от БВП през 2026 г., а лихвите по държавния дълг вече се качват бързо. Колкото повече се отлага корекцията, толкова по-скъпа става.

Развитите икономики се насочват към най-големите бюджетни дефицити от пандемията насам. В същото време държавните заеми поскъпват. Това прави отлагането на мерките по-рисково.

Международният валутен фонд предупреждава за спешна нужда от възстановяване на публичните финанси. Посланието е ясно. Ако правителствата не действат навреме, пазарите могат да ги принудят. Тогава корекцията ще е по-рязка и по-болезнена.

Дефицитите се връщат към пандемични нива

Според прогнози, цитирани от Financial Times, общият дефицит на развитите икономики ще достигне 5,2% от БВП през 2026 г. Това е най-високо ниво от 2021 г. Тогава държавите финансираха извънредни мерки заради COVID-19.

В САЩ и Китай дефицитите се очаква да достигнат или да надхвърлят 8% от БВП. МВФ уточнява, че неговите оценки обхващат по-широк кръг финанси. Те не съвпадат напълно с част от националните показатели.

Родриго Валдес, директор в МВФ по бюджетните въпроси, заявява че в много страни липсва адекватна реакция. По думите му рисковете растат. Ефектите от бюджетната недисциплина на големите икономики се пренасят и върху останалите.

Лихвите се качват, дългът расте, а апетитът за разходи остава

МВФ отчита, че проблемът вече не е само колко заемат държавите. Въпросът е колко бързо поскъпва обслужването на натрупания дълг. По-високите лихви увеличават тежестта върху бюджетите.

Световният държавен дълг е достигнал 94% от глобалния БВП през 2025 г. Очакването е той да нарасне до 100% през 2029 г. Основен двигател са най-големите икономики.

Сред причините МВФ посочва по-високи социални и военни разходи. Фондът отчита и стремеж към стратегическа автономия. Растат и лихвените плащания. Конфликтът в Близкия изток добавя нов натиск върху бюджетите.

В интервю за Reuters Валдес казва, че бюджетните резултати тази година са по-лоши. Те са по-слаби от очакваното преди шест месеца. По-лоши са и спрямо отчетеното преди година. Въпреки това много държави обмислят ново увеличение на разходите.

Пазарите вече наказват: доходността по облигациите расте

Пазарната реакция вече е видима. Между февруари и септември средната доходност на 10-годишните облигации на страните от Г-7 е нараснала. Увеличението е с над 1,1 процентни пункта. Това е най-високо равнище от близо две десетилетия.

Според МВФ причините включват скъп петрол и устойчива инфлация. Роля играе и засиленото търсене на капитал. То идва и от инвестициите в изкуствен интелект.

Фондът отчита допълнителен риск. Все по-често се разчита на краткосрочно финансиране. При страните от Г-7 и Испания делът на дълга с падеж до една година вече доближава 30%. Това ускорява пренасянето на високите лихви в бюджета.

Натискът е най-тежък за бедните държави. Там лихвените плащания поглъщат средно около 15% от данъчните приходи, по данни на AFP. Застаряването на населението стеснява фискалното пространство. Нуждите за отбрана го ограничават още.

МВФ призовава за конкретни планове за намаляване на дефицитите. Фондът иска по-ефективни публични разходи. Препоръчва и по-добро управление на дълга. За страните с ниски доходи се препоръчва укрепване на данъчните системи.

Предупреждението е, че отлагането има цена. Лихвената тежест расте. Остават по-малко средства за реакция при следващ икономически шок.

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news