МВФ с предупреждение: Енергиен шок, дългове и AI бум дърпат световната икономика в различни посоки

Кристалина Георгиева запази прогнозата за ръст от 3,1% през 2026 г., но посочи три риска: енергийни сътресения, рекордна доходност по облигациите и инвестиционна надпревара в изкуствения интелект.

Световната икономика ще нарасне с 3,1% през 2026 г. Прогнозата е без промяна спрямо октомври 2025 г. Това заяви управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева. Тя говори на годишните срещи на МВФ и Световната банка в Банкок.

Георгиева описа икономиката като поле на две противоположни сили. Енергийният шок охлажда активността и държи цените високи. Паралелно с това бумът на изкуствения интелект ускорява производителността и инвестициите.

Фондът понижава очакванията за икономики, засегнати от военни конфликти. В същото време подобрява перспективите за държави, които развиват и произвеждат AI технологии. Сред тях са САЩ, Китай и Индия.

Енергийният натиск не отстъпва, инфлацията остава уязвима

Проблемите с доставките на енергия продължават да подхранват инфлацията. Георгиева посочи рисковете за корабоплаването. Тя подчерта и ограничения капацитет за рафиниране на петрол и природен газ.

Допълнителен фактор е климатичното явление Ел Ниньо. То повишава цените на храните. Най-силно засегнати са домакинствата с ниски доходи.

По думите ѝ комбинацията от скъпа енергия и по-скъпи храни прави инфлационния натиск по-устойчив. Това усложнява работата на централните банки. Рискът е ценовите шокове да се пренесат по-широко в икономиката.

AI бумът носи растеж, но и нови рискове за пазара на труда

Изкуственият интелект вече повишава производителността. Но инфраструктурата за него изисква огромни инвестиции. Част от тези разходи се финансират с дълг. Това може временно да засили инфлационния натиск.

МВФ предупреждава и за напрежение на пазара на труда. Според фонда е възможен ръст на безработицата сред младите хора. Има риск и от свиване на данъчната основа. Георгиева посочи и потенциални заплахи за финансовата стабилност.

Фондът отчита и друга опасност. Времето между откриването на слабост в информационна система и кибератака се свива. То вече пада от месеци до часове. В бъдеще може да достигне минути.

Дълговете тежат, МВФ настоява за фискална дисциплина и реформи

Нарастващият публичен дълг остава ключов проблем. Той засяга и развитите, и развиващите се икономики. В страните с ниски доходи разходите по обслужване на дълга растат. Международната помощ намалява. Това стеснява ресурса за развитие.

На този фон доходността по 10-годишните държавни облигации се качва до високи нива. За САЩ тя е най-висока от 2002 г. За Германия е най-висока от 2009 г. За Япония е най-висока от 1996 г.

Георгиева обобщи посоката с ясна формула: „САЩ трябва да спестяват повече, Китай трябва да потребява повече, а Европа трябва да инвестира повече“.

Тя заяви, че САЩ имат нужда от фискална консолидация. Според нея Китай трябва да ограничи държавната намеса в икономическите решения. Тя посочи и нужда от по-силна социална защита. За Европа акцентът е върху по-дълбока икономическа интеграция.

Георгиева подкрепи затягането на паричната политика. Тя посочи Федералния резерв, ЕЦБ и Японската централна банка.

МВФ разполага с 240 млрд. долара непогасени кредити и неусвоени кредитни ангажименти. Неизползваният капацитет за кредитиране е около три пъти по-голям. Преференциалното кредитиране достига 36 млрд. долара. Това е около четири пъти над историческата средна стойност.

Източник: news.bg

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news