Невидим риск на Марс: „Пърсивиърънс“ засече прах, който може да проникне в кръвта
НАСА откри частици около 100 нанометра в кратера „Йезеро“. Те могат да проникват дълбоко в организма и да ускорят износването на материали при бъдещи пилотирани мисии.
Марсоходът на НАСА „Пърсивиърънс“ засече най-ситните прахови частици, измервани досега на Марс. Данните идват от района на кратера „Йезеро“. Там роувърът работи от 2021 г. насам. Информацията е съобщена от Ройтерс.
Регистрираните частици са около 100 нанометра. Това е приблизително 500 пъти по-малко от дебелината на човешки косъм. Откритието поставя нов акцент върху един от старите проблеми за пилотирани мисии. Марсианският прах не е само неудобство. Той може да се превърне в реален риск за здравето и техниката.
Какво точно откри „Пърсивиърънс“
„Пърсивиърънс“ е анализирал прах, полепнал по оборудването му. Включени са и тестови материали за бъдещи скафандри. Те са транспортирани от робота, за да се провери как издържат в суровата среда.
До момента минималният измерван диаметър на марсиански прах е бил около 3 микрометра. Сега инструментът за рентгенов анализ на химичния състав регистрира още по-малки категории. Освен ултрафините частици има и такива под 2,5 микрометра. Те са около 30 пъти по-тънки от човешки косъм.
Защо свръхфините частици тревожат учените
По-малкият размер не означава автоматично по-голяма токсичност. Но по-ситните частици по-лесно проникват дълбоко в тялото. Това обяснява Скот ван Бомел от Вашингтонския университет в Сейнт Луис. Той е част от научния екип на мисията. Той е и водещ автор на публикацията в Proceedings of the National Academy of Sciences.
Според него рискът зависи от дозата и времето на експозиция. Марсианският прах съдържа силициев диоксид, както и железни и хлорни съединения. В достатъчно високи дози те са вредни и на Земята.
Ултрафините частици са достатъчно малки, за да навлязат в белите дробове. Част от тях може да премине в кръвообращението. Това увеличава риска от увреждане на жизненоважни органи. В условията на дълга мисия подобно натрупване става критичен фактор.
Удар и по техниката: скафандри, модули и почистване
Има и втори проблем, който не е по-малко сериозен. Физическите свойства на марсианския прах могат да износват материали с времето. Това засяга скафандри, уплътнения и обитаеми модули. Натрупването на прах усложнява и поддръжката на системите за животоподдържане.
Учените посочват, че новите данни ще помогнат при избора на материали. Те ще са полезни и за разработване на методи за почистване. Целта е ефективност при частици под един микрон. Откритието допълва и протоколите на НАСА за токсикологичните рискове.
Основната мисия на „Пърсивиърънс“ остава търсенето на следи от древен микробен живот. Но роувърът служи и като подготовка за хора на Марс. Ван Бомел подчертава, че резултатите не означават, че планетата е „твърде опасна“. Прахът е риск, който трябва да се отчете. Така както се отчита радиацията и огромното разстояние до Земята.
НАСА планира пилотирани мисии до Марс през 30-те години на века. Новите измервания показват, че подготовката трябва да е още по-прецизна. Особено в детайлите, които се виждат едва под микроскоп.
Още новини в категория Технологии
Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news
РАЗСЛЕДВАНЕ
ЕКСКЛУЗИВНИ КАДРИ! Ето го Еюп Темиз – познатият на Слави Бинев, сочен за негов убиец (СНИМКИ)
РАЗСЛЕДВАНЕ
Ето кой застреля Слави Бинев: Лицето е задържано!
ИНТЕРВЮ
Областният управител на Кърджали: Делян Пеевски е дал нареждане да се работи и гласува за Гюров и Кандев
РАЗСЛЕДВАНЕ
Ния Темиз в центъра на разследването за убийството на Слави Бинев: Финансови конфликти и твърдения за връзки със „Сивите вълци“
РАЗСЛЕДВАНЕ
Ужасяващи кадри от убийството на Слави Бинев! Удар в главата, изстрел и бягство за 16 секунди (ВИДЕО)
СПОРТ
Мексико може да короняса най-младия шампион във Формула 1
ТЕХНОЛОГИИ
BMW възражда Alpina с нова 7-Series: Първият прототип вече е на пистата
СПОРТ
Компани излезе от болницата
ЛАЙФСТАЙЛ
Инсултът в България: Смъртност 4 пъти над средната за ЕС и един случай на всеки 10 минути
БИЗНЕС
Петролният шок удря Европа: ЕС плаща с 56% повече, а вносът почти не мърда

