Потребление със заеми: Кредитите на българите растат по-бързо от икономиката

Икономист предупреди за инфлационен натиск, а кредитен експерт вижда риск от дългова спирала при бързите кредити, особено в по-бедните региони

Потреблението в България расте по-бързо от реалната икономика. Това е сигнал за дисбаланс, който рано или късно се плаща с по-високи цени и повече риск за домакинствата. Такава оценка даде икономистът Георги Ангелов в предаването „Твоят ден“ по NOVA NEWS. Кредитният консултант Тихомир Тошев допълни, че потребителските кредити у нас се увеличават малко по-бързо спрямо други европейски държави.

Според Ангелов страната „потребява повече, отколкото е произвела“. По думите му търсенето изпреварва предлагането. В същото време индустриалното производство е под натиск. Причините са проблеми с износа и по-слаби инвестиции.

Ангелов посочи, че икономиката се държи основно от потреблението. То обаче все по-често идва „на заем“. Това става през държавния бюджет и бюджетния дефицит. Става и през заемите на домакинствата.

Защо повече пари без производство водят до инфлация

Ангелов предупреди, че няма как в икономиката да има повече пари, без да се произвежда повече. Ако парите растат по-бързо от производството, резултатът е инфлация. Той добави и още един проблем. Кредитно подхранваното търсене не стимулира фирмите да инвестират в производителност. Вместо нови машини и технологии, те по-лесно вдигат цените.

Според него основният риск е макроикономически. Средата става неравновесна. Това прави икономиката по-уязвима при външни шокове и при промяна в условията за финансиране.

Колко „на кредит“ живее България

Тихомир Тошев настоя, че българите все още не живеят масово на кредит. Той се позова на сравнение с ЕС. Задълженията спрямо брутния вътрешен продукт са около 25%. Средното в Европейския съюз е около 50–51%. В Дания достига 96%.

Тошев подчерта и наличието на спестявания. По думите му те са малко над 56 млрд. Той даде и конкретни обеми на кредитите. В страната има около 18 млрд. евро ипотечни кредити. Потребителските кредити са около 12 млрд. евро.

„Бързите кредити“ и рискът от спирала

Въпреки общата картина, Тошев вижда проблем в отделни сегменти. Това важи най-вече за по-бедните региони. Там част от хората трудно балансират семейния бюджет при по-скъп живот.

Той изведе като ключов риск ръста на лошите кредити при т.нар. бързи кредити. По думите му именно там е „основният проблем“. Механизмът е познат. При затруднение по потребителски кредит, някои хора теглят бърз заем, за да покрият вноски. Така се натрупват нови задължения и се влиза в спирала.

При ипотечните кредити картината изглежда по-стабилна. Тошев заяви, че лошите ипотеки са под 1%. Според него растежът на ипотечното кредитиране вече се успокоява.

Общият извод от експертните оценки е ясен. Потреблението, финансирано с дълг, може да държи икономиката „жива“ в кратък период. Но без повече производство и инвестиции рискът е по-висока инфлация и по-уязвими домакинства.

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news