Радомир Дуков: Изпирането на пари у нас се превръща в услуга с готови фирми и подставени лица

Оценката е неофициална, но идва в ключов момент преди решението на FATF. Данните сочат 580 дела за пране на пари и само 18 осъдени, както и 1,8 млрд. евро съмнителни операции срещу 17 млн. евро блокирани средства.

Над 10 000 физически и юридически лица в България могат да бъдат използвани като „мулета“ за транзактиране на средства в схеми за изпиране на пари. Това заявява Радомир Дуков, председател на Българската асоциация на експертите по предотвратяване на финансови престъпления.

Важно уточнение: числото „над 10 000“ е неофициална експертна оценка. То не е официално установен брой участници в престъпни схеми. Въпреки това сигналът е тревожен. Той идва точно когато България очаква решение за излизане от т.нар. „сив списък“ на FATF.

Според Дуков страната ни, заедно с Монако и Кот д’Ивоар, може да бъде извадена от списъка на юрисдикциите под засилено наблюдение на 30 октомври. Това трябва да стане след пленарната сесия на организацията в Париж. Дори и при положително решение, рискът не изчезва.

„Пране на пари като услуга“: готови фирми и подставени лица

Дуков описва модел, известен като Money Laundering as a Service. Това е „изпиране на пари като услуга“. При него се използват готови дружества и подставени лица. Те осигуряват движение на средства, без престъпните мрежи да изграждат собствена инфраструктура.

Схемите често минават през привидно законни участници. Използват се банкови сметки, фирми и поредица от финансови операции. Целта е да се прикрие произходът на парите. Другата цел е да се затрудни проследяването.

Когато транзакциите се разпределят между много лица и компании, картината се „размива“. Така става по-трудно да се посочи реалният източник и крайният получател.

580 дела, 18 осъдени: слабата точка е ефективността

Една от най-големите слабости, според експерта, е разликата между активността на разследванията и реалните резултати. През миналата година са били наблюдавани и водени около 580 дела за пране на пари. Осъдените лица са едва 18.

Точно тази ефективност тежи при оценките на FATF. Организацията не гледа само дали са приети правила и закони. Тя следи и практическите резултати. Това включва разследвания, присъди и конфискация на незаконно придобити активи.

1,8 млрд. евро съмнителни операции и само 17 млн. евро блокирани

Мащабът на риска личи и от данни за съмнителни операции. По информацията, представена от Дуков, при анализ на касови транзакции над 15 000 евро са установени операции за около 1,8 млрд. евро. Те са били предадени на правоохранителните органи.

На този фон, за цялата минала година са били блокирани едва 17 млн. евро. Това е станало въз основа на сигнали от т.нар. задължени лица. Разликата е показателна. Откриването на съмнителни движения не води винаги до замразяване и конфискация.

Най-много сигнали към ДАНС идват от банковия сектор. В България има малко над 20 банки. Те са сред най-активните участници в системата за превенция.

Извън банките картината е друга. Там попадат около 100 000 задължени лица. Сред тях са брокери на имоти, нотариуси и счетоводители. Според Дуков те подават сравнително малко сигнали. Една причина е страхът от проверки и загуба на клиенти.

Какво означава излизането от „сивия списък“ и какво идва от ЕС

Попадането на България в „сивия списък“ през 2023 г. натовари бизнеса и гражданите. Според Дуков те са били третирани като по-високорискови. Това е водело до допълнителни проверки и забавени транзакции. Има и трудности при откриване на сметки в чужбина.

Излизането от списъка може да намали натиска. То може да улесни международните операции на български компании. Но няма автоматично да реши проблема с финансовите престъпления.

Допълнителен натиск ще дойде и от ЕС. Новият европейски пакет срещу прането на пари започва да се прилага през 2027 г. Той предвижда по-строги изисквания за информацията за действителните собственици. Очакват се и по-големи отговорности за Търговския регистър. Те включват проверки на данни и контрол върху подадената информация.

Общият извод на експерта е ясен. България има напредък в правилата. Големият тест остава изпълнението. Това означава повече резултати в разследванията. Нужни са и по-силен контрол извън банките. Накрая идва конфискацията, която често липсва.

Още новини в категория Интервю

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news